“Защото никога няма да се срещнем” от Лия Томас

206423_bОли и Мориц са най-добри приятели, но никога няма да се срещнат.  Ако някога се срещнат, и двамата могат да умрат. 

Но когато Мориц разкрива ключа към общото им, зловещо минало, започнало преди години в загадъчна германска лаборатория, приятелството им е изправено пред изпитание, което нито единият, нито другият е очаквал.

“Защото никога няма да се срещнем” е епистоларен роман на две момчета, които са противоположни по всякакъв начин, но намират много общо помежду си. Забавлението в романа идва от противоположните личности на момчетата. Американецът Оли трябва да живее в кабинка в гората на Мичиган, където е далеч от електричество. Той има безгранична енергия и оптимизъм и се стреми да научи повече за света. Германецът Мориц живее в оживен град и е далеч по – резервиран и отчаян от живота, тъй като е ставал причина за ужасени реакции от хората и е подлаган на тормоз, защото е роден без очи. Разбирайки, че не е единственият, болен от неизвестна за човечеството болест, Оли решава да пише на Мориц, за да разбере повече за него и болестта му. Всяко следващо писмо показва нещо ново за двамата и историите им не могат да бъдат по – силни или по – ясни за читателя. Очевидният оптимизъм на Оли и размразяването на циничното сърце на Мориц са наистина вдъхновяващи, да не говорим, че техните писма са изпълнени с хумор, което компенсира не толкова леките разкази за живота им.

Опасността от писане във формат на писмо е, че историята на един герой може даtumblr_nuqkmzrEIS1svl2cso1_500 надвиши другата. Но това, което ме изненада, е, че Томас прави всяка глава емоционално по – силна от предишната. Най-хубавата част е, че читателят има възможността да стане част от живота на Оли и Мориц.  Налага им се да понесат твърде много трудности и загуби за крехката си възраст. Взаимоотношенията им преминават през възходи и падения, но се задълбочават и укрепват, заради  писмата, които обменят, защото те показват, че героите растат и се учат един от друг.

tumblr_nuqkmzrEIS1svl2cso2_1280.pngКнигата се движи бавно до средата, когато историята започва да се задълбочава. Макар че героите са интересни и добре очертани, ситуацията със здравето на момчетата на места ми се струваше абсурдна. Историята поема по странен, фантастичен път към края, който се появява малко от нищото. Ако тази част от историята беше поставена по – рано, романът би бил по-завладяващ като цяло.

“Защото никога няма да се срещнем” е роман, който не всеки би харесал. Книгата представя история за невъзможно приятелство и надежда при странни обстоятелства, като съчетава елементи на научна фантастика с темите за порастването. Има шанс да сметнете това съчетание за не особено добра идея, но нека моето мнение не ви абстрахира от прочитането на книгата, защото присъстват и доста силни моменти, подтикващи към размисъл.

Огромни благодарности на издателство Ентусиаст за предоставената възможност!

xxxxxxxxxx

Оценка: 3/5.

“Паника” от Лорън Оливър – ревю

203397_bКОЛКО ДАЛЕЧ СИ ГОТОВ ДА СТИГНЕШ,
ЗА ДА ИЗБЯГАШ ОТ ЖИВОТА, КОЙТО ВОДИШ?

Започнала като начин за убиване на скуката през летните месеци в малкото градче на име Карп, „Паника“ се е превърнала в легендарна игра за току – що завършили гимназисти. Играчите са подлагани на изпитания, като при всяко следващо залогът е все по – висок. Победителят е само един, като наградата е парична и възлиза на хиляди долара. Точно тази така примамлива награда стимулира все повече и повече младежи да се включат, защото всеки един от тях има причина, заради която да я иска.

Разбира се, никой не вярваше, че “Паника” ще спре.
Играта винаги продължаваше.

Причината тази книга да привлече интереса ми, е, че ми заприлича на “Игра на нерви”, а аз много харесах филма. В крайна сметка същото се случи и с “Паника”. Лорън Оливър притежава специфичен стил на писане, който страшно ми допадна. Създала е реалистична обстановка, реалистични герои, като всеки от тях е различен от другите и си има своя история. Действието се развива бързо, като държи читателя под постоянно напрежение и не го оставя да си поеме дъх. Прочетох книгата за отрицателно време, защото просто не можех да я пусна. Харесах, че книгата не се фокусира само върху играта, а и върху самите герои и отношенията между тях. Засегнати са някои важни теми, като например семейството, приятелството, любовта, егоизмът. По отношение на края, мога да кажа, че останах удовлетворена от начина, по който се наредиха нещата.

tumblr_nmtaugqFQ01ur7215o2_500И така, най- неочаквано и в последния момент се включва Хедър. Тя никога не се смятала за безстрашна, за човек, готов да се състезава, за да изпъкне сред другите. В началото на играта е представена като един от по слабите играчи, и смятам, че това е умишлено, за да покаже на читателя, че да си слаб физически, не означава, че не можеш да си безстрашен и да се справиш с изпитанията. След като се посъвзема, тя открива, че тези пари и трябват, за да осигури по – добър живот за сестра си и разбира, че е по – смела, отколкото си е представяла. Додж играе, за да отмъсти за сестра си, която е бивша финалистка в тази игра, останала инвалид при последното предизвикателство. Тайната му му вдъхва сили и го тласка напред до края на играта. Не той не е единственият, който крие нещо. Въпреки това харесах как бързо се сприятели с Хедър и нейните приятели и колко близки станаха. Държи се като истински джентълмен и е винаги готов да помогне на хората, които цени.

“Паника” е книга, предоставяща възможността да станете част от историята на героите и да се впуснете с тях в една изключително опасна игра. Съчетаваща в себе си интрига и екшън, и провокираща мисълта, ще накара страниците да летят през пръстите ви, докато не я приключите, останали без дъх.

Огромни благодарности на издателство Ентусиаст за възможността да прочета книгата!

hhhhhhh

Оценка: 4/5