“Нивганощ” от Джей Кристоф – ревю

97895427193041493981756.3665В свят с три слънца, където мрак настъпва веднъж на няколко години, Мия Корвeрe се присъединява към училище за убийци, решена да отмъсти за смъртта на семейството си.

След като става свидетел на екзекуцията на баща си на съвсем крехка възраст, Мия се крие в продължение на години – сама и без приятели. 

Вече шестнадесетгодишна, Мия е чирак в най-голямата и смъртоносна група убийци в Червената църква. Там тя ще трябва да се справи с предателство и да се бори за живота си, защото да се провали означава да умре…

От анотацията най – вероятно сте разбрали, че в “Нивганощ” ще се сблъскате с много насилствени и кървави сцени. Така е, но освен тях книгата има какво друго да предложи. Положен е много труд в създаването на света, в който се развива историята, и митологията, при която двете главни божества са в конфликт. За тези, които харесват описания с много детайли, могат да научат още много от бележките след всяка глава. Огромно впечатление ми направи стилът на писане, който съчетава нормален разказ, хумор, метафори и много оригинални сравнения. Навлизането в историята ми беше малко трудно в началото, но постепенно свикнах и се оказах напълно удовлетворена от прочетеното.

По отношение на героите има какво да се каже. В “Нивганощ” хората са разделени на две групи според вярата им в определен бог.  Едните почитат Аа – богът на Светлината, а другите Ния – богинята на Нощта. Мия е здрачин, което означава, че може да управлява сенките. Присъединява към последователите на Девата на Благословеното убийство (Ния) и започва обучението си в Червената църква, защото смята, че то е единственият и шанс за постигане на така чаканото отмъщение и че там ще намери отговори за способността, която притежава.  Въпреки тежкото си детство и негативно настроените си цели, тя остава добър и справедлив човек.  Тук бих искала да вмъкна и персонаж, който точно заради тази нейна способност се превърна в нейн закрилник и най – добър приятел. В първата книга той е представен като котка – сянка , наречена от Мия Господин Благ, която изсмуква страха от нея и я прави безстрашна. Не получих достатъчно информация за този герой, затова и желанието ми да науча повече е огромно.

nevernight-1980

Другият главен герой е Трик, когото Мия  среща още докато и двамата изпълняват мисия, за да се доберат до Червената църква. В последствие се сприятеляват и си пазят гърбовете, докато трае обучението им. Оказва се, че той продължава да  се бори с демоните от миналото си, но въпреки това се доказва като професионален убиец в църквата.

С Карлота – момиче с ум като бръснач, Ашлин – изключително ловка крадла и Тих – момчето, което не говори, но чува всичко, Мия се сприятелява, но намира и врагове в лицето на Джесъмин и Диамо, които по всякакъв начин се опитват да я елиминират. В края обаче става ясно кои всъщност са истинските врагове и този факт променя изцяло отношенията между героите и хода на събитията.

“Нивганощ” успява да разчупи представите за един Янг адълт роман, защото представя нещо динамично и свежо, предоставяйки на читателя свят на убийства, кръв, интриги и замайвайки го с необикновен стил на писане.

Огромни благодарности на издателство Егмонт за възможността да прочета книгата! 

hhhhhhh

Оценка: 4/5.

“Паника” от Лорън Оливър – ревю

203397_bКОЛКО ДАЛЕЧ СИ ГОТОВ ДА СТИГНЕШ,
ЗА ДА ИЗБЯГАШ ОТ ЖИВОТА, КОЙТО ВОДИШ?

Започнала като начин за убиване на скуката през летните месеци в малкото градче на име Карп, „Паника“ се е превърнала в легендарна игра за току – що завършили гимназисти. Играчите са подлагани на изпитания, като при всяко следващо залогът е все по – висок. Победителят е само един, като наградата е парична и възлиза на хиляди долара. Точно тази така примамлива награда стимулира все повече и повече младежи да се включат, защото всеки един от тях има причина, заради която да я иска.

Разбира се, никой не вярваше, че “Паника” ще спре.
Играта винаги продължаваше.

Причината тази книга да привлече интереса ми, е, че ми заприлича на “Игра на нерви”, а аз много харесах филма. В крайна сметка същото се случи и с “Паника”. Лорън Оливър притежава специфичен стил на писане, който страшно ми допадна. Създала е реалистична обстановка, реалистични герои, като всеки от тях е различен от другите и си има своя история. Действието се развива бързо, като държи читателя под постоянно напрежение и не го оставя да си поеме дъх. Прочетох книгата за отрицателно време, защото просто не можех да я пусна. Харесах, че книгата не се фокусира само върху играта, а и върху самите герои и отношенията между тях. Засегнати са някои важни теми, като например семейството, приятелството, любовта, егоизмът. По отношение на края, мога да кажа, че останах удовлетворена от начина, по който се наредиха нещата.

tumblr_nmtaugqFQ01ur7215o2_500И така, най- неочаквано и в последния момент се включва Хедър. Тя никога не се смятала за безстрашна, за човек, готов да се състезава, за да изпъкне сред другите. В началото на играта е представена като един от по слабите играчи, и смятам, че това е умишлено, за да покаже на читателя, че да си слаб физически, не означава, че не можеш да си безстрашен и да се справиш с изпитанията. След като се посъвзема, тя открива, че тези пари и трябват, за да осигури по – добър живот за сестра си и разбира, че е по – смела, отколкото си е представяла. Додж играе, за да отмъсти за сестра си, която е бивша финалистка в тази игра, останала инвалид при последното предизвикателство. Тайната му му вдъхва сили и го тласка напред до края на играта. Не той не е единственият, който крие нещо. Въпреки това харесах как бързо се сприятели с Хедър и нейните приятели и колко близки станаха. Държи се като истински джентълмен и е винаги готов да помогне на хората, които цени.

“Паника” е книга, предоставяща възможността да станете част от историята на героите и да се впуснете с тях в една изключително опасна игра. Съчетаваща в себе си интрига и екшън, и провокираща мисълта, ще накара страниците да летят през пръстите ви, докато не я приключите, останали без дъх.

Огромни благодарности на издателство Ентусиаст за възможността да прочета книгата!

hhhhhhh

Оценка: 4/5

“По залез” от Александра Бракен – ревю

po-zalez-9789542717423Ревю на първата , втората книга.

Руби не може да се върне назад. Ранени от непоносима загуба, тя и децата, оживели след атаката на правителството над Лос Анджелис, пътуват на север, за да се прегрупират. С тях е и затворникът Кланси Грей – син на президента и един от малкото хора с подобни на нейните способности, които е срещала.
Руби и приятелите й имат едно-единствено оръжие – опасна тайна, доказваща конспирация на правителството, чиято цел е да прикрие истинските причини за болестта, убила повечето от децата в страната. Същата тази болест, която е дарила нея и другите оцелели със сили, за които властите биха убили.

Ето че и третата последна книга от тази прекрасна трилогия попадна в моите ръце! От една страна нямах търпение да разбера как ще се наредят нещата, от друга не исках историята да свърши. Все пак не се въздържах и започнах веднага да разлиствам страниците. Както и в останалите две части от трилогията, отново имаме динамичен сюжет, който ме накара да прочета книгата на един дъх. Основни цели тук вече стават освобождаването на лагерите и  намирането на лек за болестта. Преди това обаче героите трябва да се приемат един друг и да се научат да работят един с друг. Това отнема доста време, защото объркаността завладява всички, доверието се държи на косъм, а опасностите дебнат отвсякъде. Може да се каже, че на места се ядосвах, защото тайните, които главните герои криеха един от друг, ги отчуждаваха все повече и повече. За мое огромно щастие, нещата се развиха както исках и останах доволна от края, което се случва доста рядко. Хареса ми, че авторката е дала подсказка за бъдещето на героите, но цялостната картина е оставила отворена за въображението на читателя.

tumblr_obd5joyecx1t6k5ddo1_1280Стигам и до нашите любими  герои, които въпреки противоречията си, винаги са готови да се пожертват за другия и винаги намират пътя един към друг. Харесах това, че всеки реагира по свой начин на случващото се, което успя да ги отличи един от друг и да ме накара да ги почувствам съвсем реални. Първа, естествено, е Руби. За мен тя  е една от най – добрите женски персонажи, за които съм чела някога. В началото на книгата приема ролята на медиатор, защото имаме разделение на групата. Опитвайки се да балансира между отношенията си с Лиам и по – големият му брат Коул, тя започва да крие тайни, които рано или късно биват разкрити и последствията от тях не са никак добри. Вътрешната и борба със себе си продължава. Тя не иска да бъде чудовището, за което се мисли и затова превръща желанието да открие лекарството в основна цел. Въпреки това не забравя все още затворените деца в лагерите и прави всичко по силите си за освобождаването им.

Дунди продължава да бъде страшен умник и страхотен приятел, който се опитва  да оправи неразбирателството между групичката и да я събере отново заедно. Най – много се зарадвах на това , че най – накрая и на него му се случи нещо хубаво  Тези, които са чели предишната книга може би се досещат какво, а за останалите, е, ще трябва да разберете, като прочетете тази книга.

tumblr_obd5joyecx1t6k5ddo2_1280Следва забавната и саркастична Вида, която мисля, че всички харесваме. Та, обичам лоялността и към хората, които обича и желанието да се бори за тях на всяка цена.  Харесах как се развиха нещата между нея и Зу и останах много приятно изненадана от нещата, които се случиха благодарение на приятелството им.

Лиам, ох, Лиам… Като че ли за него страдах най – много, защото не заслужаваше всичко преживяно. По – големият му брат се държа отвратително с него, на всичкото отгоре Руби, работейки с Коул , криеше тайни от Лиам и не го допускаше до мисии от страх да не го загуби. Отношенията им се развалиха,  от което отново ми се скъса сърцето. Също се опитваше да помогне по всеки възможен начин, но не, Руби и Коул си знаеха своето и един вид го изолираха.

Кланси продължи с игричките си до края на книгата. Отново беше замислил план и без да си мръдне дори пръста, нещата се получиха точно така, както искаше… Е, до едно време..  Останах доволна от съдбата, която го сполетя и смятам, че си получи заслуженото.

В заключение ще кажа, че трилогията “Тъмна дарба” завинаги ще остане в сърцето ми. Предостави ми всичко, което изисквам от една YA поредица – динамичен сюжет, напрежение,  добре изградени герои, дори смях И ако все още не сте започнали поредицата, то ви препоръчвам в най – скоро време да го направите.

rating-stars-vector-1685825

Оценка: 5/5

“Момичето от влака” от Паула Хоукинс – ревю

momicheto_ot_vlaka_hrm_2Всяка сутрин Рейчъл хваща един и същ влак. Той се движи оглушително по релсите, преминава покрай уютните провинциални домове и спира на червения сигнал на семафора. През това време Рейчъл наблюдава двойка, която закусва на своята тераса. И сякаш вече ги познава. Нарича ги Джес и Джейсън. В нейните очи те имат перфектен живот. Като този, който тя наскоро е загубила.

Но един ден всичко се променя…

Влакът спира на семафора за по-малко от минута, но тя е достатъчна – Рейчъл вижда нещо шокиращо. И всичко вече е различно. Сега тя получава шанс да стане част от живота на хората, които до момента е наблюдавала отстрани. И да докаже, че е много повече от едно нещастно момиче във влака…

Определено имах нужда от нещо различно и “Момичето от влака” се оказа точното попадение. Книгата представя колко грозни и жалки могат да изглеждат хората под фасадите, които издигат. Чрез редуването на гледните точки на трите главни героини, успях да надникна в мислите и чувствата им, което и ми помогна да разбера тази заплетена история. Малко по – малко се разкриваха истини от миналото на героите, карайки ме да продължа да чета и чета. Държеше ме през цялото време под напрежение, караше ме да се замислям за евентуалния престъпник, от друга страна предизвикваше и съчувствието ми към героите. Отне ми две седмици да я прочета и то не защото не ми беше интересна, напротив, беше страшно интересна, а защото просто нямах никакво време. Оставах до късно през нощта, за да прочета поне едни 20 страници…. Толкова се бях заинтригувала.. .

tumblr_o7afp8af3w1r3ud65o1_540Хоукинс е успяла да изгради страшно реалистични персонажи, като представя всеки от тях, преживяващ вътрешна криза и борещ се с нея. Обстоятелствата се стичат по такъв начин,  че пътищата им се срещат, съдбите им се преплитат, а след това просто няма връщане назад. Рейчъл е основният разказвач в “Момичето от влака” и представя гледната точка на жена, която не може да забременее, пропива се, малко по – късно любовта на живота и я изоставя и за капак на всичко загубва работата си. Точно заради всички тези неща аз не я възприех само като една пияница, а като една силно наранена жена, която намира “утеха” в пиенето. Не че го намирам за правилно, все пак то проваля напълно живота и, но ме кара да се замисля, че всъщност много хора в отчаянието си търсят нещо, което поне временно да притъпи болката . Меган, втората разказвачка, не е по – добра от Рейчъл. Има добре развита, но тъжна предистория, която бавно се разгръща и дава обяснение за постъпките и. Не мога да кажа, че харесах Анна. Представена е като привлекателна, но егоистична жена, която разбива семейства. Държанието и не ми допадна, единственото хубаво качество беше майчиният и  инстинкт, който я подтикваше да пази детето си с цената на живота си.

tumblr_o7afp8af3w1r3ud65o2_540Мъжката, или по -точно “силната” половина не се справя  по – добре. Том е типичният арогантен мъжкар, за когото една жена никога не е достатъчна. Изкусен лъжец е, обича да играе игрички, да дава напразни надежди, да тъпче хората. Скот също не е е перфектен, има проблеми с гнева и трудно различава това, което му се иска от реалността, но загрижеността и страданието му по изчезналата му съпруга, ме накараха да изпитам съчувствие и симпатия към него. Камал, терапевтът на Меган и заподозрян в изчезването и, се оказа най – симпатичният от всички толкова пречупени герои.

“Момичето от влака” е една вълнуваща и различна книга, показваща колко грозна може да бъде реалността и как ние, хората, трябва и можем да се справим с нея. Препоръчвам я с две ръце на тези, търсещи нещо разтърсващо и до някаква степен поучително.

hhhhhhh

Оценка: 4/5.

“Перфектна химия” от Симон Елкелес – ревю

197996_bВ гимназията Феърфийлд, в предградията на Чикаго, всички знаят, че общуването между съученици от южната и северната част на града може да бъде взривоопасно.

Бритни Елис живее в северната.

Алехандро Фуентес живее в южната – бедняшката част на града.

Когато през последната година от гимназията Бритни и Алекс са принудени да си партнират в часовете по химия, те изобщо не са очаровани. А арогантността на Алекс му изиграва лоша шега, когато се хваща на бас с един от приятелите си, че ще успее да свали Бритни. И когато между двамата започват да прескачат искри, никой не предполага, че това, което в началото е било невинна игра, съвсем скоро ще се превърне в сериозна опасност, когато бандата се почувства застрашена…

“Перфектна химия” е на пръв поглед поредната книга за невъзможната любов между двама коренно различни хора. Бритни Елис е представителка на средната класа и съвършенството: истинска красавица, облечена в дизайнерски дрехи. Алекс Фуентес, от друга страна, със своето перчене, татуировки и участиеето му в банда, е олицетворение на възприятието за “лошо момче”. Авторката е представила живота и на двамата, като успешно е подчертала различията в тях. Книгата е фокусирана главно към стереотипите и представя съвсем реалистични проблеми, което ми хареса. Съпреживях всичко случващо се с героите и се почувствах емоционално свързана с тях. Книгата беше предсказуема на моменти, но това не ми попречи да и се насладя.  Оставя важно послание, а именно, че хората трябва да спрат да се придържат към някакви стереотипи, да не се влияят от чуждото мнение, да бъдат себе си и да се наслаждават на живота.

tumblr_mstuxd2psW1sddh7lo1_1280Въпреки различията в средата и начина им на живот, се оказва, че всъщност двамата  главни герои споделят подобни стремежи и ценности и не са толкова далечни. Техните страхове също са сходни, всеки по собствен начин е изградил фасада, зад която да се крие, с цел да отговори на очакванията на своите приятели и семейство. Бритни крие тайната за сестра си и е принудена да води двойнствен живот, почти забравяйки коя е всъщност и какво иска. Алекс отстоява позицията си на кораво момче, използвайки физическа сила. Членството му в бандата на Кървавите Латиноси осигурява защита на семейството му и предотвратява участието на по – малките му братя в нея. В началото двамата не се понасят, но с течение на времето бариерите помежду им спадат.

С ненатоварващият и увлекателен стил на писане, Симон Елкелес създава една романтична история, примесена със суровата реалност и съвсем реалистични проблеми. Книгата ще ви накара да се поставите в положението на двамата главни герои и ще ви остави важно послание, което  трябва да осъзнаете.

hhhhhhh

Оценка:4/5

Never, Never: Part 1,2,3 by Collen Hoover and Tarryn Fisher – ревю

12783365_865319073578181_869086289_n

Никога, Никога представя една усукана и необичайна история, която ни запознава с Чарли и Сайлъс , които изведнъж   се събуждат без никакви спомени. И двамата нямат представа кои са, къде са и какво се случва с тях. Оказва се, че се познават още от пеленачета и дори се обичат.  Естествено, те са забравили всичко това. Интересното е, че помнят как се използва фотоапарат, телефон и други не толкова значителни неща, но не си спомнят как близките им изглеждат или се казват. Длъжни са бързо да се приспособят към вече непознатата им среда и начин на живот и същевременно да открият причината за това, което се случва с тях.

Никога, Никога” е малко по – различна от книгите, които Колийн пише. В нея има свръхестествени елементи и мистерия, чиято цел е да заинтригуват читателя. Малко по малко се разкриват шокиращи истини, които пременят всичко и вече нищо не е това, което изглежда. Тези истини са само проблясъци на това, което се задава и правят историята доста зловеща. Първата книга е един вид запознаване  с обстановката и героите и поставя начало на една пълна с потенциал история. Краят беше представен така, че да спре дъха на читателя и да го накара да посегне към продължението веднага.

tumblr_nnsal26aNF1u1394jo1_1280Чарли е упорита и независима. Опитва се да скрие уязвимостта си, отблъсквайки хората. Сайлъс е мил, грижовен и всеячески се опитва да помогне на Чарли. Чрез писмата и дневниците, които откриват, успяваме да научим повече за тях и историята им заедно. Оказва се, че поради неблагоприятни обстоятелства животът на Чарли се е обърнал с главата надолу и това е била причината да се промени до неузнаваемост. Въпреки огромната промяна в характера и, Сайлъс нито за момент не се отказва от нея.

Във втората книга става още по – интересно и заплетено. Чарли е в опасност и Сайлъс трябва да я спаси. Той вярва, че заедно могат да открият причината за тази абсурдна ситуация и да намерят начин да спрат този ад.

“You think you can make me like you again?”
I look over at her and give my head the slightest shake. “No. I’m gonna make you fall in love with me again.”
За съжаление третата книга тотално ме разочарова. Според мен обяснението за всичко, през което трябваше да минат, не беше обмислено добре. Сякаш просто са сложили нещо, колкото да има и изобщо не са помислили колко клиширано звучи. Знаех, че тази “трилогия” няма да е толкова добра, колкото другите книги на Колийн, но очаквах повече.
3.5-stars

Оценка на трилогията: 3,5/5

“Прикачен” от Рейнбоу Роуъл – ревю

Attachments_Cover.inddБет и Дженифър са наясно, че работните им имейли се наблюдават. (Всеки в редакцията го знае. Политика на компанията е.) Но те така и не могат да приемат това насериозно. Затова и продължават да си изпращат безкрайни забавни  съобщения, обсъждайки една с друга всеки аспект на личния си живот. Линкълн О’Нийл не може да повярва, че да чете кореспонденцията на други хора е работата му в момента. Когато е кандидатствал за позицията на „служител интернет сигурност“, си е представял, че ще изгражда защитни стени и ще спира хакери, а не че ще пише докладни всеки път, щом някой спортен репортер изпрати мръсен виц на колегите си. Когато попада на мейлите на Бет и Дженифър, знае, че трябва да ги рапортува. Но и не може да потисне интереса си, завладян от техните истории. Докато Линкълн осъзнае, че се влюбва в Бет, вече е прекалено късно да се представи. Какво би й казал той…?

tumblr_n8jtlmpibx1qmuqd3o1_500Рейнбоу Роуъл отново ме зарадва с поредната си лека и забавна книга. Някои хора биха определили историята в “Прикачен” странна, може би дори абсурдна, но не и аз. Прочела съм всички издадени на български творения на авторката и с всяка следваща нейна книга, любовта ми към нея нараства. Тя е писател, който създава наистина интересни персонажи и ги изправя пред някаква странна или трудна ситуация.

“Прикачен” ни отвежда обратно в 90 – те ни запознава с живота на трима работници във вестникарско издателство. Първият от тях е Линкълн, който въпреки че е достатъчно възрастен, все още живее с майка си и се заема с една доста шантава работа, която не харесва. За разлика от него повечето от приятелите му имат семейства или просто гаджета. В началото ми беше наистина мъчно за него. По- късно благодарение на малко насърчение, той осъзнава, че е крайно време да вземе живота си в ръце и най – накрая разбира от какво наистина се нуждае и го взима.

tumblr_mzpzs75vd71r7tj1go1_1280Бет и Дженифър са страшно впечатляващи персонажи – брилятни, интелигентни и забавни. Имейлите, които си пращаха, ме забавляваха и ми помогнаха да ги опозная по – добре. Те са от типът жени, с които бих искала да бъда приятелка и с които едва ли някога ще ми бъде скучно. Бет изпитва страх от промените, които трябва да направи. Въпреки че някои от тях не бяха кой знае колко сериозни, харесах посоката, по която реши да поеме.

Романтиката в тази книга е представена по един по – различен начин и точно това ме накара да я харесам толкова много. Главните герои прекарват почти цялата част от времето разделени, “общувайки” само чрез начините, по които и двамата са избрали да се следят и дишайки един и същи въздух всеки ден. През цялото време тръпнех от вълнение за тяхната среща и щом тя се състоя, изпаднах в някаква еуфория, която не мога да обясня.

 -Вярваш ли в любовта от пръв поглед?

– Не знам – отвърна той. – А ти вярваш ли в любовта преди това?

“Прикачен” е книга, поднасяща една любовна история по един забавен и увлекателен начин. Ако търсите бавноразвиваща се “атракция” с наистина чаровни и забавни герои, то тя е перфектната книга за вас.

hhhhhhh

Оценка: 4/5