“Паника” от Лорън Оливър – ревю

203397_bКОЛКО ДАЛЕЧ СИ ГОТОВ ДА СТИГНЕШ,
ЗА ДА ИЗБЯГАШ ОТ ЖИВОТА, КОЙТО ВОДИШ?

Започнала като начин за убиване на скуката през летните месеци в малкото градче на име Карп, „Паника“ се е превърнала в легендарна игра за току – що завършили гимназисти. Играчите са подлагани на изпитания, като при всяко следващо залогът е все по – висок. Победителят е само един, като наградата е парична и възлиза на хиляди долара. Точно тази така примамлива награда стимулира все повече и повече младежи да се включат, защото всеки един от тях има причина, заради която да я иска.

Разбира се, никой не вярваше, че “Паника” ще спре.
Играта винаги продължаваше.

Причината тази книга да привлече интереса ми, е, че ми заприлича на “Игра на нерви”, а аз много харесах филма. В крайна сметка същото се случи и с “Паника”. Лорън Оливър притежава специфичен стил на писане, който страшно ми допадна. Създала е реалистична обстановка, реалистични герои, като всеки от тях е различен от другите и си има своя история. Действието се развива бързо, като държи читателя под постоянно напрежение и не го оставя да си поеме дъх. Прочетох книгата за отрицателно време, защото просто не можех да я пусна. Харесах, че книгата не се фокусира само върху играта, а и върху самите герои и отношенията между тях. Засегнати са някои важни теми, като например семейството, приятелството, любовта, егоизмът. По отношение на края, мога да кажа, че останах удовлетворена от начина, по който се наредиха нещата.

tumblr_nmtaugqFQ01ur7215o2_500И така, най- неочаквано и в последния момент се включва Хедър. Тя никога не се смятала за безстрашна, за човек, готов да се състезава, за да изпъкне сред другите. В началото на играта е представена като един от по слабите играчи, и смятам, че това е умишлено, за да покаже на читателя, че да си слаб физически, не означава, че не можеш да си безстрашен и да се справиш с изпитанията. След като се посъвзема, тя открива, че тези пари и трябват, за да осигури по – добър живот за сестра си и разбира, че е по – смела, отколкото си е представяла. Додж играе, за да отмъсти за сестра си, която е бивша финалистка в тази игра, останала инвалид при последното предизвикателство. Тайната му му вдъхва сили и го тласка напред до края на играта. Не той не е единственият, който крие нещо. Въпреки това харесах как бързо се сприятели с Хедър и нейните приятели и колко близки станаха. Държи се като истински джентълмен и е винаги готов да помогне на хората, които цени.

“Паника” е книга, предоставяща възможността да станете част от историята на героите и да се впуснете с тях в една изключително опасна игра. Съчетаваща в себе си интрига и екшън, и провокираща мисълта, ще накара страниците да летят през пръстите ви, докато не я приключите, останали без дъх.

Огромни благодарности на издателство Ентусиаст за възможността да прочета книгата!

hhhhhhh

Оценка: 4/5

Advertisements

“Момичето от влака” от Паула Хоукинс – ревю

momicheto_ot_vlaka_hrm_2Всяка сутрин Рейчъл хваща един и същ влак. Той се движи оглушително по релсите, преминава покрай уютните провинциални домове и спира на червения сигнал на семафора. През това време Рейчъл наблюдава двойка, която закусва на своята тераса. И сякаш вече ги познава. Нарича ги Джес и Джейсън. В нейните очи те имат перфектен живот. Като този, който тя наскоро е загубила.

Но един ден всичко се променя…

Влакът спира на семафора за по-малко от минута, но тя е достатъчна – Рейчъл вижда нещо шокиращо. И всичко вече е различно. Сега тя получава шанс да стане част от живота на хората, които до момента е наблюдавала отстрани. И да докаже, че е много повече от едно нещастно момиче във влака…

Определено имах нужда от нещо различно и “Момичето от влака” се оказа точното попадение. Книгата представя колко грозни и жалки могат да изглеждат хората под фасадите, които издигат. Чрез редуването на гледните точки на трите главни героини, успях да надникна в мислите и чувствата им, което и ми помогна да разбера тази заплетена история. Малко по – малко се разкриваха истини от миналото на героите, карайки ме да продължа да чета и чета. Държеше ме през цялото време под напрежение, караше ме да се замислям за евентуалния престъпник, от друга страна предизвикваше и съчувствието ми към героите. Отне ми две седмици да я прочета и то не защото не ми беше интересна, напротив, беше страшно интересна, а защото просто нямах никакво време. Оставах до късно през нощта, за да прочета поне едни 20 страници…. Толкова се бях заинтригувала.. .

tumblr_o7afp8af3w1r3ud65o1_540Хоукинс е успяла да изгради страшно реалистични персонажи, като представя всеки от тях, преживяващ вътрешна криза и борещ се с нея. Обстоятелствата се стичат по такъв начин,  че пътищата им се срещат, съдбите им се преплитат, а след това просто няма връщане назад. Рейчъл е основният разказвач в “Момичето от влака” и представя гледната точка на жена, която не може да забременее, пропива се, малко по – късно любовта на живота и я изоставя и за капак на всичко загубва работата си. Точно заради всички тези неща аз не я възприех само като една пияница, а като една силно наранена жена, която намира “утеха” в пиенето. Не че го намирам за правилно, все пак то проваля напълно живота и, но ме кара да се замисля, че всъщност много хора в отчаянието си търсят нещо, което поне временно да притъпи болката . Меган, втората разказвачка, не е по – добра от Рейчъл. Има добре развита, но тъжна предистория, която бавно се разгръща и дава обяснение за постъпките и. Не мога да кажа, че харесах Анна. Представена е като привлекателна, но егоистична жена, която разбива семейства. Държанието и не ми допадна, единственото хубаво качество беше майчиният и  инстинкт, който я подтикваше да пази детето си с цената на живота си.

tumblr_o7afp8af3w1r3ud65o2_540Мъжката, или по -точно “силната” половина не се справя  по – добре. Том е типичният арогантен мъжкар, за когото една жена никога не е достатъчна. Изкусен лъжец е, обича да играе игрички, да дава напразни надежди, да тъпче хората. Скот също не е е перфектен, има проблеми с гнева и трудно различава това, което му се иска от реалността, но загрижеността и страданието му по изчезналата му съпруга, ме накараха да изпитам съчувствие и симпатия към него. Камал, терапевтът на Меган и заподозрян в изчезването и, се оказа най – симпатичният от всички толкова пречупени герои.

“Момичето от влака” е една вълнуваща и различна книга, показваща колко грозна може да бъде реалността и как ние, хората, трябва и можем да се справим с нея. Препоръчвам я с две ръце на тези, търсещи нещо разтърсващо и до някаква степен поучително.

hhhhhhh

Оценка: 4/5.