“Нивганощ” от Джей Кристоф – ревю

97895427193041493981756.3665В свят с три слънца, където мрак настъпва веднъж на няколко години, Мия Корвeрe се присъединява към училище за убийци, решена да отмъсти за смъртта на семейството си.

След като става свидетел на екзекуцията на баща си на съвсем крехка възраст, Мия се крие в продължение на години – сама и без приятели. 

Вече шестнадесетгодишна, Мия е чирак в най-голямата и смъртоносна група убийци в Червената църква. Там тя ще трябва да се справи с предателство и да се бори за живота си, защото да се провали означава да умре…

От анотацията най – вероятно сте разбрали, че в “Нивганощ” ще се сблъскате с много насилствени и кървави сцени. Така е, но освен тях книгата има какво друго да предложи. Положен е много труд в създаването на света, в който се развива историята, и митологията, при която двете главни божества са в конфликт. За тези, които харесват описания с много детайли, могат да научат още много от бележките след всяка глава. Огромно впечатление ми направи стилът на писане, който съчетава нормален разказ, хумор, метафори и много оригинални сравнения. Навлизането в историята ми беше малко трудно в началото, но постепенно свикнах и се оказах напълно удовлетворена от прочетеното.

По отношение на героите има какво да се каже. В “Нивганощ” хората са разделени на две групи според вярата им в определен бог.  Едните почитат Аа – богът на Светлината, а другите Ния – богинята на Нощта. Мия е здрачин, което означава, че може да управлява сенките. Присъединява към последователите на Девата на Благословеното убийство (Ния) и започва обучението си в Червената църква, защото смята, че то е единственият и шанс за постигане на така чаканото отмъщение и че там ще намери отговори за способността, която притежава.  Въпреки тежкото си детство и негативно настроените си цели, тя остава добър и справедлив човек.  Тук бих искала да вмъкна и персонаж, който точно заради тази нейна способност се превърна в нейн закрилник и най – добър приятел. В първата книга той е представен като котка – сянка , наречена от Мия Господин Благ, която изсмуква страха от нея и я прави безстрашна. Не получих достатъчно информация за този герой, затова и желанието ми да науча повече е огромно.

nevernight-1980

Другият главен герой е Трик, когото Мия  среща още докато и двамата изпълняват мисия, за да се доберат до Червената църква. В последствие се сприятеляват и си пазят гърбовете, докато трае обучението им. Оказва се, че той продължава да  се бори с демоните от миналото си, но въпреки това се доказва като професионален убиец в църквата.

С Карлота – момиче с ум като бръснач, Ашлин – изключително ловка крадла и Тих – момчето, което не говори, но чува всичко, Мия се сприятелява, но намира и врагове в лицето на Джесъмин и Диамо, които по всякакъв начин се опитват да я елиминират. В края обаче става ясно кои всъщност са истинските врагове и този факт променя изцяло отношенията между героите и хода на събитията.

“Нивганощ” успява да разчупи представите за един Янг адълт роман, защото представя нещо динамично и свежо, предоставяйки на читателя свят на убийства, кръв, интриги и замайвайки го с необикновен стил на писане.

Огромни благодарности на издателство Егмонт за възможността да прочета книгата! 

hhhhhhh

Оценка: 4/5.

Advertisements

ACOTAR/TOG Would You Rather Tag

67a4802f4310afd43f82fa16c127fcef6b9d7a41_hq

Огромни благодарности на Теди за поканата да направя този таг! От своя страна призовавам всички желаещи да го направят. 

1. Да бъдеш част от вътрешния кръг на Рисанд или част от двора на Елин?

Членовете на вътрешния кръг на Рисанд страшно ми допаднаха, затова избирам него.

2. Да живееш в Притиан като човек (преди ACOTAR) или в Адарлан като елф (преди TOG)?

В никакъв случай не бих искала да съм човек, а елфите са страшно интересни създания, затова избирам в Адарлан.

3. Да бъдеш пленен/а Под планината (завинаги) или поробен/а в Ендовиер (завинаги)?

И двата варианта не са приятни, но все пак трябва да направя някакъв избор, затова избирам Под Планината.

4. Да се биеш срещу Ианта или срещу Калтейн?

След четвъртата книга от “Стъкленият трон” започнах да харесвам Калтейн, а Ианта я мразех от началото до края, затова избирам нея.

5. Да контролираш Котела или Ключовете на Уирда?

Този път ще кажа Ключовете на Уирда.

6. Да празнуваш Звездопада или Самхейн?

Определено звездопада.

7. Да имаш бебе прилеп или бебе ястреб? (това е препратка към Рисанд и Роуан, ако разбирате на къде бие този въпрос)

Попринцип харесвам повече Рисанд, затова избирам прилеп. Иначе бих избрала ястреб.

8. Да рисуваш с Фейра или да ядеш шоколад с Елин?

Да ям шоколад с Елин. Смятам, че тя би била по – добра компания от Фейра, пък и кой би отказал шоколад?

9. Да бъдеш партньор с Рис или Роуан?

Рисааааанд!!!

10.  Да бъдеш партньор с Фейра или с Елин?

Елин. Допада ми повече като характер, а и би могла да ме научи да се бия като истински асасин.

11. Да убиеш Ераван или Кралят на Хиберн?

Ераван.

12. Кой шип да се сбъдне: Мориел или Насиан?

Насиан са живот!

13. Да летиш с тринадесетте или с илирианец?

Илирианец.

14. Да бъдеш част от Двора на мечтите или Двора на Терасен?

Двора на мечтите, все пак Рисанд ще е там.

15. Предпочиташ сериалът за Стъкленият трон да не процъфти или вероятен филм по Двор от рози и бодли?

Идеята за сериал по фентъзи поредица не ми се нрави, защото изисква много средства и доста работа по ефектите. В повечето случаи не се получават добре, затова избирам сериала, защото за филм имам по – големи надежди.

May, June Wrap up and July TBR + защо отсъствах цял месец?

tumblr_m6gsscsR561r8d2h2o1_500

Здравейте, завърнах се! Отсъствах месец и нещо, за което и се извинявам. Десети клас е може би най – натоварен от всички, а в моето училище всички учители се сещат в последния момент, че не стигат оценките и трябва да изпитват. Също имах класни и изходни, трябваше да правя контурни карти и практически задачи през нощите, защото господинът е казал на другите класове да ги правят още от началото на втория срок, докато на нас точно две седмици преди срока за предаване. Заради училището и други фактори нямах желание нито да чета, нито да пиша в блога. Но вече съм във ваканция и съм решена да продължа.  Мислех да се включа и в БКМ (Български книжен маратон), но другата седмица  ще съм страшно заета и няма да успея. За тези, които не са запознати какво точно представлява маратонът, ще оставя линк към публикацията на Деси, в която ще намерите информация – Тук. 

През месец май съм прочела точно две книги:

  1. “Кралска клетка” от Виктория Айвярд. 

 “Алена кралица” моментално се превърна в една от любимите ми, но втората книга страшно ме разочарова. Реших да дам шанс на третата и останах много доволна. В нея историята се разви сравнително динамично, имаше напрегнати моменти, краят предложи обрат на историята, който обаче аз успях да предвидя. Това не развали удовлетворението, което третата книга ми донесе. Оценка: 4/5. Ревю – скоро.

2.  P.S. I Still Love You by Jenny Han. 

Това е втората книга от трилогията To All the Boys I’ve Loved Before. Първата книга страшно ми хареса, но втората ме разочарова. Двамата главни герои се държаха страшно детински, не си вярваха достатъчно, а и други фактори влияеха върху връзката им. Накратко, незначителните драми ми дойдоха малко в повече. Оценка: 3/5.

През месец юни, единствената книга, която прочетох, е “Нивганощ” от Джей Кристоф. Признавам, хареса ми. Авторът пише увлекателно, използва много оригинални сравнения и изрази, преплел е умело митология и сюжет, с което ме спечели. Оценка: 4/5. Ревю – Тук.

В момента чета “Четирите цвята на магията” и много ми харесва. Въпреки че съм във ваканция, месец юли ще бъде доста натоварен за мен, тъй като съм доброволка в БЧК и сме подготвили доста обучения и дейности. Все пак ще се опитам да прочета “Сърца за разбиване” от Али Новак, тъй като от Ибис ми я изпратиха преди известно време. Ще добавя към списъка и “Георги Господинов и други истории”, “Въздействие” от Джейн Остин и може би “Сол при солта” от Рута Сепетис.

Reader Confessions Book Tag

рцбт

Благодаря на Мели за поканата да направя тага! 

1. Някога наранявал/ла ли си собствената си книга?

Случвало ми се е да скъсам някоя страница, да намачкам някое ъгълче или при валеж книгата да се намокри, докато е в чантата ми. По – сериозни наранявания не съм им причинявала и се радвам на този факт, защото не обичам повредени книги.

2. Наранявал/ла ли си някога заета назаем книга?

Да, заливала съм без да искам с кафе горният десен ъгъл на книга, която съм взела от една приятелка, като след това доста време се чудих как да я покажа на момичето. Мислех да и купя нова, но тя ми каза, че не е било проблем и че нямало нужда да харча излишно пари.

3. Колко време ти отнема да прочетеш една книга?

Всеки път е различно, защото доста фактори влияят върху читателския процес. Когато имам време, желание и книгата ми е интересна, процесът протича бързо, но понякога се случва да не съм в настроение или пък да нямам желание за четене, което го прави страшно бавен.

4. Книги, които не си завършила?

Не съм завършила единствено и само “18 % сиво” от Захари Карабашлиев. Причината е, че книгата ми вървеше страшно бавно и тогава просто не разполагах с нужното търпение, за да продължа да чета.

5. Hype-нати или популярни книги, които не харесваш?

“Гневът и зората” от Рене Ахдие и “Ангелско нашествие” от Сюзън Ий. Стилът на писане в “Гневът и зората” страшно ми допадна, но самата идея на книгата не ме очарова, а и почти постоянно въртях очи заради начина, по който беше представена главната героиня. Цялата и перфектност просто ми идваше в повече.

6. Класики, които не харесваш?

Прочела съм не особено много класики, но поне съм успяла да нацеля правилните, защото не съм попадала на такава, която да не ми хареса.

7. Книги, които си купил/ла само заради интелектуалността им?

Няма такива.

8. Книги, които не си върнал/ла?

Винаги, когато взема книга, независимо дали от приятел или от библиотеката, се старая да я върна максимално бързо и никога не бих си позволила да не го направя, така че и тук ще кажа, че няма такава.

Оставям тагът отворен, така че се чувствайте поканени да го направите! 

“Защото никога няма да се срещнем” от Лия Томас

206423_bОли и Мориц са най-добри приятели, но никога няма да се срещнат.  Ако някога се срещнат, и двамата могат да умрат. 

Но когато Мориц разкрива ключа към общото им, зловещо минало, започнало преди години в загадъчна германска лаборатория, приятелството им е изправено пред изпитание, което нито единият, нито другият е очаквал.

“Защото никога няма да се срещнем” е епистоларен роман на две момчета, които са противоположни по всякакъв начин, но намират много общо помежду си. Забавлението в романа идва от противоположните личности на момчетата. Американецът Оли трябва да живее в кабинка в гората на Мичиган, където е далеч от електричество. Той има безгранична енергия и оптимизъм и се стреми да научи повече за света. Германецът Мориц живее в оживен град и е далеч по – резервиран и отчаян от живота, тъй като е ставал причина за ужасени реакции от хората и е подлаган на тормоз, защото е роден без очи. Разбирайки, че не е единственият, болен от неизвестна за човечеството болест, Оли решава да пише на Мориц, за да разбере повече за него и болестта му. Всяко следващо писмо показва нещо ново за двамата и историите им не могат да бъдат по – силни или по – ясни за читателя. Очевидният оптимизъм на Оли и размразяването на циничното сърце на Мориц са наистина вдъхновяващи, да не говорим, че техните писма са изпълнени с хумор, което компенсира не толкова леките разкази за живота им.

Опасността от писане във формат на писмо е, че историята на един герой може даtumblr_nuqkmzrEIS1svl2cso1_500 надвиши другата. Но това, което ме изненада, е, че Томас прави всяка глава емоционално по – силна от предишната. Най-хубавата част е, че читателят има възможността да стане част от живота на Оли и Мориц.  Налага им се да понесат твърде много трудности и загуби за крехката си възраст. Взаимоотношенията им преминават през възходи и падения, но се задълбочават и укрепват, заради  писмата, които обменят, защото те показват, че героите растат и се учат един от друг.

tumblr_nuqkmzrEIS1svl2cso2_1280.pngКнигата се движи бавно до средата, когато историята започва да се задълбочава. Макар че героите са интересни и добре очертани, ситуацията със здравето на момчетата на места ми се струваше абсурдна. Историята поема по странен, фантастичен път към края, който се появява малко от нищото. Ако тази част от историята беше поставена по – рано, романът би бил по-завладяващ като цяло.

“Защото никога няма да се срещнем” е роман, който не всеки би харесал. Книгата представя история за невъзможно приятелство и надежда при странни обстоятелства, като съчетава елементи на научна фантастика с темите за порастването. Има шанс да сметнете това съчетание за не особено добра идея, но нека моето мнение не ви абстрахира от прочитането на книгата, защото присъстват и доста силни моменти, подтикващи към размисъл.

Огромни благодарности на издателство Ентусиаст за предоставената възможност!

xxxxxxxxxx

Оценка: 3/5.

Открийте магията, криеща се в BOPS за месец май

13490691_155356634867901_1518268205879076530_o

Здравейте! Това е първата кутия на BOPS, която си поръчвам, и мога да кажа, че останах страшно доволна от книгата и артикулите, които са включени в нея.

Веднага след като отворих кутията заварих писмо от Четат ли двама. В него се обяснява съдържанието за този месец.

img_1267

Ето какво открих, след като премахнах червената хартия:

В тази прекрасна кесия се криеше медальон – сова,  който страшно много ми хареса. Поздравявам Валея от Valia’s FineArt за изработката както на медальона, така и на картончето, което беше закачено на кесията.

Преминаваме към тези страхотни книгоразделители, които бяха поставени грижливо в плик. Определено очаквах да намеря нещо, свързано с Хари Потър.

Май е месецът на изпитите, затова и екипът на BOPS е решил да изрази съпричастността си чрез посланието, което носят тези моливи.

Дойде ред на представянето на книгата, поставена тематично в кутията.

Ето и книгата:

Знаех си, че ще е тя! А навитата на руло хартия представлява плакат с изчистената версия на корицата на книгата.

И като за финал искам да изкажа огромни благодарности на екипа на BOPS за възможността да се сдобия с това съкровище, защото то наистина донесе много усмивки.

April Wrap Up and May TBR

giphy

Здравейте! Заради пролетната ваканция очаквах да имам повече време за чете и писане на постове, но се оказа, че използвах голяма част от свободното си време за излизане и ходене на обучения от БМЧК. Прочетох 5 книги, ето и кои са те:

  1. “Аристотел и Данте откриват тайните на вселената” от Бенджамин Алире Саенц.

Книгата представя как един човек може напълно да промени живота на друг и показва всъщност колко важно е приятелството. Аристотел и Данте разкриваха всеки ден някои от тайните на Вселената – приятелство, любов или дори смисъл. Сюжетът не беше натоварващ и ми беше изключително приятно да се потопя в него. Оценка: 4/5.  Дискусия по тази книга можете да прочетете – ТУК. (СПОЙЛЕРИ!)

2. “Паника” от Лорън Оливър.

“Паника” е книга, предоставяща възможността да станете част от историята на героите и да се впуснете с тях в една изключително опасна игра. Съчетаваща в себе си интрига и екшън, и провокираща мисълта, ще накара страниците да летят през пръстите ви, докато не я приключите, останали без дъх. Оценка: 4/5. Ревю – Тук.

3. “1894” от Джордж Оруел.

Накратко, “1984” е изключителна антиутопия, представяща свят, в който мозъците на хората са промити и се налага да живеят под страшен режим. За мен книгата беше глътка свеж въздух и я прочетох с голямо удоволствие. Оценка: 5/5.

4. “Гордост и предрасъдъци” от Джейн Остин.

Няма смисъл да коментирам тази невероятна класика. Оценка: 5/5.

5. “Защото никога няма да се срещнем” от Лия Томас.

Книгата представя история за невъзможно приятелство и надежда при странни обстоятелства, като съчетава елементи на научна фантастика с темите за порастването. Оценка: 3/5. Ревю – Тук.

През месец май смятам да прочета “Кралска клетка” от Виктория Айвярд, P.S. I Still Love You by Jenny Han и “Четирите цвята на магията” от В. Е. Шуаб.