“Защото никога няма да се срещнем” от Лия Томас

206423_bОли и Мориц са най-добри приятели, но никога няма да се срещнат.  Ако някога се срещнат, и двамата могат да умрат. 

Но когато Мориц разкрива ключа към общото им, зловещо минало, започнало преди години в загадъчна германска лаборатория, приятелството им е изправено пред изпитание, което нито единият, нито другият е очаквал.

“Защото никога няма да се срещнем” е епистоларен роман на две момчета, които са противоположни по всякакъв начин, но намират много общо помежду си. Забавлението в романа идва от противоположните личности на момчетата. Американецът Оли трябва да живее в кабинка в гората на Мичиган, където е далеч от електричество. Той има безгранична енергия и оптимизъм и се стреми да научи повече за света. Германецът Мориц живее в оживен град и е далеч по – резервиран и отчаян от живота, тъй като е ставал причина за ужасени реакции от хората и е подлаган на тормоз, защото е роден без очи. Разбирайки, че не е единственият, болен от неизвестна за човечеството болест, Оли решава да пише на Мориц, за да разбере повече за него и болестта му. Всяко следващо писмо показва нещо ново за двамата и историите им не могат да бъдат по – силни или по – ясни за читателя. Очевидният оптимизъм на Оли и размразяването на циничното сърце на Мориц са наистина вдъхновяващи, да не говорим, че техните писма са изпълнени с хумор, което компенсира не толкова леките разкази за живота им.

Опасността от писане във формат на писмо е, че историята на един герой може даtumblr_nuqkmzrEIS1svl2cso1_500 надвиши другата. Но това, което ме изненада, е, че Томас прави всяка глава емоционално по – силна от предишната. Най-хубавата част е, че читателят има възможността да стане част от живота на Оли и Мориц.  Налага им се да понесат твърде много трудности и загуби за крехката си възраст. Взаимоотношенията им преминават през възходи и падения, но се задълбочават и укрепват, заради  писмата, които обменят, защото те показват, че героите растат и се учат един от друг.

tumblr_nuqkmzrEIS1svl2cso2_1280.pngКнигата се движи бавно до средата, когато историята започва да се задълбочава. Макар че героите са интересни и добре очертани, ситуацията със здравето на момчетата на места ми се струваше абсурдна. Историята поема по странен, фантастичен път към края, който се появява малко от нищото. Ако тази част от историята беше поставена по – рано, романът би бил по-завладяващ като цяло.

“Защото никога няма да се срещнем” е роман, който не всеки би харесал. Книгата представя история за невъзможно приятелство и надежда при странни обстоятелства, като съчетава елементи на научна фантастика с темите за порастването. Има шанс да сметнете това съчетание за не особено добра идея, но нека моето мнение не ви абстрахира от прочитането на книгата, защото присъстват и доста силни моменти, подтикващи към размисъл.

Огромни благодарности на издателство Ентусиаст за предоставената възможност!

xxxxxxxxxx

Оценка: 3/5.

Открийте магията, криеща се в BOPS за месец май

13490691_155356634867901_1518268205879076530_o

Здравейте! Това е първата кутия на BOPS, която си поръчвам, и мога да кажа, че останах страшно доволна от книгата и артикулите, които са включени в нея.

Веднага след като отворих кутията заварих писмо от Четат ли двама. В него се обяснява съдържанието за този месец.

img_1267

Ето какво открих, след като премахнах червената хартия:

В тази прекрасна кесия се криеше медальон – сова,  който страшно много ми хареса. Поздравявам Валея от Valia’s FineArt за изработката както на медальона, така и на картончето, което беше закачено на кесията.

Преминаваме към тези страхотни книгоразделители, които бяха поставени грижливо в плик. Определено очаквах да намеря нещо, свързано с Хари Потър.

Май е месецът на изпитите, затова и екипът на BOPS е решил да изрази съпричастността си чрез посланието, което носят тези моливи.

Дойде ред на представянето на книгата, поставена тематично в кутията.

Ето и книгата:

Знаех си, че ще е тя! А навитата на руло хартия представлява плакат с изчистената версия на корицата на книгата.

И като за финал искам да изкажа огромни благодарности на екипа на BOPS за възможността да се сдобия с това съкровище, защото то наистина донесе много усмивки.

April Wrap Up and May TBR

giphy

Здравейте! Заради пролетната ваканция очаквах да имам повече време за чете и писане на постове, но се оказа, че използвах голяма част от свободното си време за излизане и ходене на обучения от БМЧК. Прочетох 5 книги, ето и кои са те:

  1. “Аристотел и Данте откриват тайните на вселената” от Бенджамин Алире Саенц.

Книгата представя как един човек може напълно да промени живота на друг и показва всъщност колко важно е приятелството. Аристотел и Данте разкриваха всеки ден някои от тайните на Вселената – приятелство, любов или дори смисъл. Сюжетът не беше натоварващ и ми беше изключително приятно да се потопя в него. Оценка: 4/5.  Дискусия по тази книга можете да прочетете – ТУК. (СПОЙЛЕРИ!)

2. “Паника” от Лорън Оливър.

“Паника” е книга, предоставяща възможността да станете част от историята на героите и да се впуснете с тях в една изключително опасна игра. Съчетаваща в себе си интрига и екшън, и провокираща мисълта, ще накара страниците да летят през пръстите ви, докато не я приключите, останали без дъх. Оценка: 4/5. Ревю – Тук.

3. “1894” от Джордж Оруел.

Накратко, “1984” е изключителна антиутопия, представяща свят, в който мозъците на хората са промити и се налага да живеят под страшен режим. За мен книгата беше глътка свеж въздух и я прочетох с голямо удоволствие. Оценка: 5/5.

4. “Гордост и предрасъдъци” от Джейн Остин.

Няма смисъл да коментирам тази невероятна класика. Оценка: 5/5.

5. “Защото никога няма да се срещнем” от Лия Томас.

Книгата представя история за невъзможно приятелство и надежда при странни обстоятелства, като съчетава елементи на научна фантастика с темите за порастването. Оценка: 3/5. Ревю – Тук.

През месец май смятам да прочета “Кралска клетка” от Виктория Айвярд, P.S. I Still Love You by Jenny Han и “Четирите цвята на магията” от В. Е. Шуаб.

Aristotle and Dante Discover the Secrets of the Universe by Benjamin Alire Sáenz – Дискусия (СПОЙЛЕРИ!)

Здравейте! Най – накрая успях да направя дискусията, за която ви  говоря от миналия месец. Ще се опитам колкото се може по – често да пускам публикации от този тип. Надявам се да ви е интересно! 

Aristotle_and_Dante_Discover_the_Secrets_of_the_Universe_cover

Първи впечатления:

Димана: “Корицата е семпла, свързана е със сюжета, но не издава точно какъв е той. Дизайнът много ми харесва, особено шрифтът. Детайлите, които са изрисувани в горната част се открояват  на по – тъмното пространство отдолу, за да се покаже, че Вселената е привлекателна, но в същото време и необятна за хората.

Харесвам анотации, които не издават твърде много и тази на Ари и Данте е точно такава. И тъй като Теодора страшно искаше да я прочете, решихме да го направим двете заедно и след това да я обсъдим, за да може тя да напише публикация в блога си.”

Теодора: “На мен корицата също ми харесва. Смятам, че цветовете са подбрани много добре, така че отделните елементи да се открояват един от друг, а това, което трябва, да изпъкне. Абсолютно съгласна съм за надписа. Радвам се, че са избрали да сложат пикапа и фона около него, а не две момчета, защото не харесвам корици с хора по тях.  Символите показват, че Вселената крие много тайни, което е много важна част и от сюжета на книгата, затова също мога да се съглася, че корицата изцяло отговаря на него.

В анотацията са представени накратко двамата главни герои, но нищо от сюжета не е издадено, а само е загатнато, което моментално предизвиква любопитството. Разбрах за книгата след като прочетох мнения на блогъри, които бяха все положителни. Добавих я в TBR – листа ми, но нямах намерение в скоро време да я прочета. В крайна сметка една моя приятелка я прочете и след това в продължение на няколко дни не спря да ми говори за нея. Тя беше човекът, който ме накара да я прочета. Благодаря, Нона!”

Сюжет и стил на писане:

Димана: “Първоначално книгата ми вървеше бавно, дори ми беше скучно, но след като отношенията между главните герои започнаха да се развиват, ми  стана интересно и исках да разбера кога ще осъзнаят чувствата си един към друг и как ще ги приемат. Все пак светът е изпълнен с предрасъдъци към хората с различна сексуална ориентация… Открих скрити в сюжета метафори и това много ми допадна. Например падащите врапчета означават тъга или скръб. Когато Данте хваща врапчето и го успокоява, той все едно че иска да излекува Аристотел. Иначе книгата е написана много леко, като в същото време съдържа и задълбочени разсъждения. А и когато героят е сложно изграден и по този начин на читателя му отнеме време и усилия да го опознае добре, говори за една добре написана книга.”

Теодора: “На мен също в началото ми беше малко безинтересно. С течение на времето интересът ми се засили, защото исках да видя как и колко бързо ще се развият нещата около двамата герои. Книгата представя как един човек може напълно да промени живота на друг и показва всъщност колко важно е приятелството. Стилът е доста простичък, но пък в сюжета са вмъкнати елементи, подтикващи към размисъл и оставящи послание след себе си. Тези тайни на Вселената, всъщност са тайните, които двамата герои трябва да научат, за да открият себе си.”

Герои:

Димана: “Аристотел и Данте притежават различни характери, които взаимно се допълват. Интересно ми беше да следя развитието им и да разбера колко добре си пасват двамата. Колкото до имената им, те показват, че са различни от другите. Те самите дори се чувстват по този начин. Данте не се чувства мексиканец, Аристотел не смята, че принадлежи на този свят. Трудно му е да приеме, че пораства, че се променя. Не му е приятно да е сред други хора, предпочита да е сам. Открива, че от споделянето с друг човек може да излезе нещо хубаво. Като цяло в живота и на двамата настъпват големи промени.”

Теодора: “Аз лично успях да се припозная до голяма степен в Аристотел, което го направи близък за мен герой. Колкото до Данте, той има позитивно излъчване, което печели симпатиите на другите към него. Доста е чувствителен и грижовен, обича животните. Добър е в рисуването и го знае, докато Аристотел смята, че в нищо не го бива. Само че Аристотел спасява живота на Данте, след което Данте му благодареше, а той твърдеше, че не е направил нищо кой знае какво. Да бе, защото да избуташ приятеля си от пътя и да се хвърлиш пред кола не е нищо особено… Данте също е много интелигентен, чете поезия. Той запали и Ари по нея и този факт ме накара да се усмихна.”

Какво ни хареса:

Димана: “Повечето неща харесах – героите, сюжета (не беше кой знае колко разтърсващ и оригинален, дори напротив, обикновен ,но и в нашия живот не се случват кой знае колко невероятни неща. Сюжетът показва на пръв поглед скучния живот в реалността. От другата страна са всички други светове, изпълнени с магия, за които чета. Хубаво е да знам, че и нашия свят заслужава внимание. Правилният човек може да превърне скучния живот във вълнуващо приключение и така започваш да виждаш в звездите магия.”

Теодора: ” И аз така. Както казах вече открих себе си в Аристотеl. Tой заедно с Данте разкриваха всеки ден някои от тайните на Вселената – приятелство, любов или дори смисъл. Сюжетът не беше натоварващ и ми беше изключително приятно да се потопя в него.”

Какво не ни хареса?

Димана: “Наистина измъчващи бяха моментите в които Данте показваше на Ари, че го приема като нещо повече от приятел, ала всичко, което получаваше в замяна бе “Това не може да е вярно” или “Стига, Данте”. Разбирам, че Ари не е бил сигурен в чувствата си, но стигаааа, разбраха се чак на последната страница. М.Ъ.Ч.Е.Н.И.Е!”

Теодора: “Да и аз доста се изнервях от това, защото Данте през по- голямата част от втората половина на книгата намекваше на Ари, че има по- специални чувства към него, ала той отказваше да ги приеме. Сякаш не искаше да признае , че изпитва нещо към момче… По едно време имаше нещо като връзка с момиче… Е, връзка е силно казано, по- скоро забежка, но не продължи дълго. Оказа се, че тя си има много опасен приятел, член на банда, и това беше краят, но той въобще не го преживя.”

Димана: “Така е. Сякаш искаше да убеди себе си, че има влечение към момичета.
И вече си към края и Данте за стотен път признава чувствата си, и отново получава така обичания от нас отговор. Тогава се убедих напълно, че нещата наистина ще се случат в последната страница.”

Теодора: “Да. Беше си гадно, но от една страна се радвам, че се събраха накрая, защото имаха време да осмислят кои са и какво чувстват. Просто самото чакане беше мъчително. “

Удовлетвори ли ни краят?

Димана: “НЕ!!! Тези, които са я чели може би се чудят, какво толкова не му харесах на края. И те заживели дълго и щастливо, сгушили се на пикапа с поглед, устремен към звездите. Хубаво… те са окрили любовта, но тя е една от най- големите тайни на Вселената. Те все още не са разкрили всички нейни аспекти.. тя невинаги е лека – има трудности и те не са малко. Те първа ще правят експерименти с цел опознаване на всички нейни страни. Историята тъкмо започва. Искам да видя развитието и да се докосна още веднъж до мислите на героите. Накратко.. ИСКАМ ПРОДЪЛЖЕНИЕ!”

Теодора: “Аз съм удовлетворена от края, защото все пак се събраха. И дали искам втора книга? Да…. . Любопитно ми е, как ще се развие връзката им, но като цяло мога да се задоволя и с този край. “

Песен, с която свързваме книгата

Димана:Jason Walker – Down.
Мисля че може да се отнесе и за двамата герои – Аристотел и Данте.
Ари се съмнява в собствената си уникалност, която всеки човек притежава, и се измъчва заради тайните, които родителите му пазят от него. Стреми се към звездите, към щастието, към отговорите, ала винаги оковите на несигурността, съмненията и страха го държат здраво за земята. Тогава вижда и Данте. Един самотник среща един лъчезарен и щастлив човек. А дали наистина е така? Данте също е окован. Говори с много хора. Винаги знае какво да каже, но многократно признава, че се чувства неразбран, като чужденец. А след това е разкъсван от чувство за предателство към родителите си заради влечението си към момчета. Песента е тъжна, ала краят на книгата – не. Песента свършва и оковите се късат, защото те са открили начин да се освободят и да стигнат звездите.”

Теодора: “Jason Walker – Echо.
Тази песен наистина много ми напомня за тази книга. Свързвам я с човека, който търси себе си. Накрая песента свършва и двамата откриват не само себе си, но и любовта един в друг. Празнотата и тъмнината се разсейват, за да направят място на щастието, открито в една единствена целувка или дори в усмивка под звездите в пустошта, която вече не изглежда толкова самотна.”

Оценка в Goodreads

Теодора: “Според петобалната система на goodreads аз му давам четири и малка половинка. Наистина ми хареса, но бавното начало и цялото това чакане чувствата да станат взаимни беше изнервящо.”

Димана: “Аз съм твърдо четири. По същите причини плюс неудовлетворяващия за мен край.”

Ще се радвам да чуя и вашето мнение за книгата, както и това дали бихте искали да видите още такива постове.

“Паника” от Лорън Оливър – ревю

203397_bКОЛКО ДАЛЕЧ СИ ГОТОВ ДА СТИГНЕШ,
ЗА ДА ИЗБЯГАШ ОТ ЖИВОТА, КОЙТО ВОДИШ?

Започнала като начин за убиване на скуката през летните месеци в малкото градче на име Карп, „Паника“ се е превърнала в легендарна игра за току – що завършили гимназисти. Играчите са подлагани на изпитания, като при всяко следващо залогът е все по – висок. Победителят е само един, като наградата е парична и възлиза на хиляди долара. Точно тази така примамлива награда стимулира все повече и повече младежи да се включат, защото всеки един от тях има причина, заради която да я иска.

Разбира се, никой не вярваше, че “Паника” ще спре.
Играта винаги продължаваше.

Причината тази книга да привлече интереса ми, е, че ми заприлича на “Игра на нерви”, а аз много харесах филма. В крайна сметка същото се случи и с “Паника”. Лорън Оливър притежава специфичен стил на писане, който страшно ми допадна. Създала е реалистична обстановка, реалистични герои, като всеки от тях е различен от другите и си има своя история. Действието се развива бързо, като държи читателя под постоянно напрежение и не го оставя да си поеме дъх. Прочетох книгата за отрицателно време, защото просто не можех да я пусна. Харесах, че книгата не се фокусира само върху играта, а и върху самите герои и отношенията между тях. Засегнати са някои важни теми, като например семейството, приятелството, любовта, егоизмът. По отношение на края, мога да кажа, че останах удовлетворена от начина, по който се наредиха нещата.

tumblr_nmtaugqFQ01ur7215o2_500И така, най- неочаквано и в последния момент се включва Хедър. Тя никога не се смятала за безстрашна, за човек, готов да се състезава, за да изпъкне сред другите. В началото на играта е представена като един от по слабите играчи, и смятам, че това е умишлено, за да покаже на читателя, че да си слаб физически, не означава, че не можеш да си безстрашен и да се справиш с изпитанията. След като се посъвзема, тя открива, че тези пари и трябват, за да осигури по – добър живот за сестра си и разбира, че е по – смела, отколкото си е представяла. Додж играе, за да отмъсти за сестра си, която е бивша финалистка в тази игра, останала инвалид при последното предизвикателство. Тайната му му вдъхва сили и го тласка напред до края на играта. Не той не е единственият, който крие нещо. Въпреки това харесах как бързо се сприятели с Хедър и нейните приятели и колко близки станаха. Държи се като истински джентълмен и е винаги готов да помогне на хората, които цени.

“Паника” е книга, предоставяща възможността да станете част от историята на героите и да се впуснете с тях в една изключително опасна игра. Съчетаваща в себе си интрига и екшън, и провокираща мисълта, ще накара страниците да летят през пръстите ви, докато не я приключите, останали без дъх.

Огромни благодарности на издателство Ентусиаст за възможността да прочета книгата!

hhhhhhh

Оценка: 4/5

The Aesthetically Pleasing Book Tag

tumblr_olynhwWUee1w3diczo1_500

Огромни благодарности на Теди за поканата да направя този таг!

1. Най-добрата цветова комбинация на корица.

“Нощният цирк” от Ерин Моргенстърн. Падам си по по – семплите цветове, затова и смятам, че комбинацията между черно, бяло и червено е върхът.

2. Най-хубава типография/шрифт на корица.

Шрифтът на “Всичко, всичко” от Никола Юн много ми харесва. 

1

3. Най-хубавата семпла корица.

“Къде си, Аляска?” от Джон Грийн. Страшно ми допада как на черен фон е поставен пушекът и как чрез него е представена главната идея на книгата.

4. Най-хубавите последни страници.

Ако става дума за илюстрация на последната страница, то ще кажа  тази на “Аркадия” от Иън Пиърс, защото не съм попадала на друга книга, която да има такава.

5. Най-хубавата карта.

Не съм чела поредицата “The Remnant Chronicles” от Mary E. Pearson, но съм виждала картата и мога да кажа, че останах очарована от нея .

kissofdeceptionmap

6. Най-хубавите открити твърди корици.

Пак тази на “Аркадия”. Самата корица представя част от цялата картина, която можете да откриете на първата и последната страница. Според мен е направено много оригинално.

7. Най-хубавата задна корица.

 Като цяло всички задни корици на книгите от поредицата “Стъкленият трон” са страшно красиви, но тази на “Империя на бури” ме остави без думи.

adski-ustrojstva-kniga-2-princ-s-chasovnikov-mehanizym-stranici-ot-tazi-kniga8. Най-добрите хедъри на глави.

Тези на книгите от трилогията “Адски устройства”.  Преди всяка глава е сложено ангелче и задължително има някакъв цитат, свързан с новата глава. Самият хедър привлича интереса и подтиква читателя да продължи да чете.

9. Най-добрите илюстрации.

Първата книга с илюстрации, която ми дойде на ум, е “Малкият принц”, затова и ще кажа нея. Самите илюстрации може да не са перфектни, но поне са създадени от автора, което отличава книжката от останалите.

10. Най-хубавото гръбче.

Определено гръбчетата на новите издания на поредицата “Хари Потър”. Едва ли  има човек, който да не е влюбен в дизайна им.

11. Любимата ти корица на рафтовете ти.IMG_3495

Винтидж изданието на “Гордост и предрасъдъци”.  Щом видях, че ще издават книгата с такъв тип корица, изпаднах в някаква истерия, че трябва незабавно да си купя книгата. В крайна сметка ми я подариха и бях изключително щастлива.

“Смъртни белези” от Вероника Рот – ревю

97895427191821486993679.3593

“Дивергенти” е една от книгите, които ме накараха да заобичам още повече четенето, затова и сметнах, че няма да е лошо да прочета още нещо от авторката. Книгата ни пренася в Космоса, където насилието и отмъщението доминират. Планетите са съставени от огън, лед или вода и на всяка от тях живее по един народ, като всеки от тях има свои традиции и обичаи, които налагат да се организират интересни културни събития.  Всеки отделен човек се отличава с някаква дарба, която предопределя бъдещето му. Имаме високотехнологична среда, дори арени, на които често се провеждат двубои.  В началото ми беше трудно да възприема цялата информация и да  си представя света и хората, които са част от него. Малко по малко обаче нещата си дойдоха на мястото и по едно време започнах да се наслаждавам на историята. Поредицата от събития, които се случват, не биха учудили някого, който е навътре с янг адълт жанра, но пък биха го накарали да се възхити на интересното представяне на света и на увлекателния начин, по който е представено действието.

Сайра и Акос живеят на една планета, но принадлежат към два различни народа, които враждуват помежду си. Акос е заобиколен от мирни хора, обичащи семейството си, докато Сайра принадлежи към народа на Шотет, където насилието и отмъщението са от съществено значение за оцеляването.  Сайра е сестрата на Ризек, владетеля на Шотет, и дарбата и е да причинява болка. Бидейки тиранин, брат и я използва, за да сее страх и да измъчва враговете.  Мисли се за прокълнато нищожество и живее в самота. Само че тя не осъзнава всъщност колко силна, бърза и умна е, докато не среща Акос. Той от своя страна е щедър, добър и предан към семейството си. Заловен е заедно с брат си от войниците на Ризек и е длъжен да живее сред хората, разбили семейството му. Единственото нещо ,което го поддържа жив, е желанието да освободи брат си и това справедливостта да възтържествува.

Съдбите на двамата главни герои се преплитат във време, когато напрежението между двата народа  е огромно. Следват поредица от събития, които ще доведат или до успех за тяхната кауза, или до пълно унищожение.

ctm-bn

“Смъртни белези” е книга, която отвежда читателя в свят, който ще му замае главата и преплита в себе си бунтовнически дейности, семейни тайни и политически конспирации. С всяка изминала страница напрежението расте и поражда  у читателя все повече и повече въпроси, чийто отговор ще може да намери в продължението.

Огромни благодарности на издателство Егмонт за предоставеното копие!

hhhhhhh

Оценка: 4/5