ACOTAR/TOG Would You Rather Tag

67a4802f4310afd43f82fa16c127fcef6b9d7a41_hq

Огромни благодарности на Теди за поканата да направя този таг! От своя страна призовавам всички желаещи да го направят. 

1. Да бъдеш част от вътрешния кръг на Рисанд или част от двора на Елин?

Членовете на вътрешния кръг на Рисанд страшно ми допаднаха, затова избирам него.

2. Да живееш в Притиан като човек (преди ACOTAR) или в Адарлан като елф (преди TOG)?

В никакъв случай не бих искала да съм човек, а елфите са страшно интересни създания, затова избирам в Адарлан.

3. Да бъдеш пленен/а Под планината (завинаги) или поробен/а в Ендовиер (завинаги)?

И двата варианта не са приятни, но все пак трябва да направя някакъв избор, затова избирам Под Планината.

4. Да се биеш срещу Ианта или срещу Калтейн?

След четвъртата книга от “Стъкленият трон” започнах да харесвам Калтейн, а Ианта я мразех от началото до края, затова избирам нея.

5. Да контролираш Котела или Ключовете на Уирда?

Този път ще кажа Ключовете на Уирда.

6. Да празнуваш Звездопада или Самхейн?

Определено звездопада.

7. Да имаш бебе прилеп или бебе ястреб? (това е препратка към Рисанд и Роуан, ако разбирате на къде бие този въпрос)

Попринцип харесвам повече Рисанд, затова избирам прилеп. Иначе бих избрала ястреб.

8. Да рисуваш с Фейра или да ядеш шоколад с Елин?

Да ям шоколад с Елин. Смятам, че тя би била по – добра компания от Фейра, пък и кой би отказал шоколад?

9. Да бъдеш партньор с Рис или Роуан?

Рисааааанд!!!

10.  Да бъдеш партньор с Фейра или с Елин?

Елин. Допада ми повече като характер, а и би могла да ме научи да се бия като истински асасин.

11. Да убиеш Ераван или Кралят на Хиберн?

Ераван.

12. Кой шип да се сбъдне: Мориел или Насиан?

Насиан са живот!

13. Да летиш с тринадесетте или с илирианец?

Илирианец.

14. Да бъдеш част от Двора на мечтите или Двора на Терасен?

Двора на мечтите, все пак Рисанд ще е там.

15. Предпочиташ сериалът за Стъкленият трон да не процъфти или вероятен филм по Двор от рози и бодли?

Идеята за сериал по фентъзи поредица не ми се нрави, защото изисква много средства и доста работа по ефектите. В повечето случаи не се получават добре, затова избирам сериала, защото за филм имам по – големи надежди.

May, June Wrap up and July TBR + защо отсъствах цял месец?

tumblr_m6gsscsR561r8d2h2o1_500

Здравейте, завърнах се! Отсъствах месец и нещо, за което и се извинявам. Десети клас е може би най – натоварен от всички, а в моето училище всички учители се сещат в последния момент, че не стигат оценките и трябва да изпитват. Също имах класни и изходни, трябваше да правя контурни карти и практически задачи през нощите, защото господинът е казал на другите класове да ги правят още от началото на втория срок, докато на нас точно две седмици преди срока за предаване. Заради училището и други фактори нямах желание нито да чета, нито да пиша в блога. Но вече съм във ваканция и съм решена да продължа.  Мислех да се включа и в БКМ (Български книжен маратон), но другата седмица  ще съм страшно заета и няма да успея. За тези, които не са запознати какво точно представлява маратонът, ще оставя линк към публикацията на Деси, в която ще намерите информация – Тук. 

През месец май съм прочела точно две книги:

  1. “Кралска клетка” от Виктория Айвярд. 

 “Алена кралица” моментално се превърна в една от любимите ми, но втората книга страшно ме разочарова. Реших да дам шанс на третата и останах много доволна. В нея историята се разви сравнително динамично, имаше напрегнати моменти, краят предложи обрат на историята, който обаче аз успях да предвидя. Това не развали удовлетворението, което третата книга ми донесе. Оценка: 4/5. Ревю – скоро.

2.  P.S. I Still Love You by Jenny Han. 

Това е втората книга от трилогията To All the Boys I’ve Loved Before. Първата книга страшно ми хареса, но втората ме разочарова. Двамата главни герои се държаха страшно детински, не си вярваха достатъчно, а и други фактори влияеха върху връзката им. Накратко, незначителните драми ми дойдоха малко в повече. Оценка: 3/5.

През месец юни, единствената книга, която прочетох, е “Нивганощ” от Джей Кристоф. Признавам, хареса ми. Авторът пише увлекателно, използва много оригинални сравнения и изрази, преплел е умело митология и сюжет, с което ме спечели. Оценка: 4/5. Ревю – скоро.

В момента чета “Четирите цвята на магията” и много ми харесва. Въпреки че съм във ваканция, месец юли ще бъде доста натоварен за мен, тъй като съм доброволка в БЧК и сме подготвили доста обучения и дейности. Все пак ще се опитам да прочета “Сърца за разбиване” от Али Новак, тъй като от Ибис ми я изпратиха преди известно време. Ще добавя към списъка и “Георги Господинов и други истории”, “Въздействие” от Джейн Остин и може би “Сол при солта” от Рута Сепетис.

Reader Confessions Book Tag

рцбт

Благодаря на Мели за поканата да направя тага! 

1. Някога наранявал/ла ли си собствената си книга?

Случвало ми се е да скъсам някоя страница, да намачкам някое ъгълче или при валеж книгата да се намокри, докато е в чантата ми. По – сериозни наранявания не съм им причинявала и се радвам на този факт, защото не обичам повредени книги.

2. Наранявал/ла ли си някога заета назаем книга?

Да, заливала съм без да искам с кафе горният десен ъгъл на книга, която съм взела от една приятелка, като след това доста време се чудих как да я покажа на момичето. Мислех да и купя нова, но тя ми каза, че не е било проблем и че нямало нужда да харча излишно пари.

3. Колко време ти отнема да прочетеш една книга?

Всеки път е различно, защото доста фактори влияят върху читателския процес. Когато имам време, желание и книгата ми е интересна, процесът протича бързо, но понякога се случва да не съм в настроение или пък да нямам желание за четене, което го прави страшно бавен.

4. Книги, които не си завършила?

Не съм завършила единствено и само “18 % сиво” от Захари Карабашлиев. Причината е, че книгата ми вървеше страшно бавно и тогава просто не разполагах с нужното търпение, за да продължа да чета.

5. Hype-нати или популярни книги, които не харесваш?

“Гневът и зората” от Рене Ахдие и “Ангелско нашествие” от Сюзън Ий. Стилът на писане в “Гневът и зората” страшно ми допадна, но самата идея на книгата не ме очарова, а и почти постоянно въртях очи заради начина, по който беше представена главната героиня. Цялата и перфектност просто ми идваше в повече.

6. Класики, които не харесваш?

Прочела съм не особено много класики, но поне съм успяла да нацеля правилните, защото не съм попадала на такава, която да не ми хареса.

7. Книги, които си купил/ла само заради интелектуалността им?

Няма такива.

8. Книги, които не си върнал/ла?

Винаги, когато взема книга, независимо дали от приятел или от библиотеката, се старая да я върна максимално бързо и никога не бих си позволила да не го направя, така че и тук ще кажа, че няма такава.

Оставям тагът отворен, така че се чувствайте поканени да го направите! 

“Защото никога няма да се срещнем” от Лия Томас

206423_bОли и Мориц са най-добри приятели, но никога няма да се срещнат.  Ако някога се срещнат, и двамата могат да умрат. 

Но когато Мориц разкрива ключа към общото им, зловещо минало, започнало преди години в загадъчна германска лаборатория, приятелството им е изправено пред изпитание, което нито единият, нито другият е очаквал.

“Защото никога няма да се срещнем” е епистоларен роман на две момчета, които са противоположни по всякакъв начин, но намират много общо помежду си. Забавлението в романа идва от противоположните личности на момчетата. Американецът Оли трябва да живее в кабинка в гората на Мичиган, където е далеч от електричество. Той има безгранична енергия и оптимизъм и се стреми да научи повече за света. Германецът Мориц живее в оживен град и е далеч по – резервиран и отчаян от живота, тъй като е ставал причина за ужасени реакции от хората и е подлаган на тормоз, защото е роден без очи. Разбирайки, че не е единственият, болен от неизвестна за човечеството болест, Оли решава да пише на Мориц, за да разбере повече за него и болестта му. Всяко следващо писмо показва нещо ново за двамата и историите им не могат да бъдат по – силни или по – ясни за читателя. Очевидният оптимизъм на Оли и размразяването на циничното сърце на Мориц са наистина вдъхновяващи, да не говорим, че техните писма са изпълнени с хумор, което компенсира не толкова леките разкази за живота им.

Опасността от писане във формат на писмо е, че историята на един герой може даtumblr_nuqkmzrEIS1svl2cso1_500 надвиши другата. Но това, което ме изненада, е, че Томас прави всяка глава емоционално по – силна от предишната. Най-хубавата част е, че читателят има възможността да стане част от живота на Оли и Мориц.  Налага им се да понесат твърде много трудности и загуби за крехката си възраст. Взаимоотношенията им преминават през възходи и падения, но се задълбочават и укрепват, заради  писмата, които обменят, защото те показват, че героите растат и се учат един от друг.

tumblr_nuqkmzrEIS1svl2cso2_1280.pngКнигата се движи бавно до средата, когато историята започва да се задълбочава. Макар че героите са интересни и добре очертани, ситуацията със здравето на момчетата на места ми се струваше абсурдна. Историята поема по странен, фантастичен път към края, който се появява малко от нищото. Ако тази част от историята беше поставена по – рано, романът би бил по-завладяващ като цяло.

“Защото никога няма да се срещнем” е роман, който не всеки би харесал. Книгата представя история за невъзможно приятелство и надежда при странни обстоятелства, като съчетава елементи на научна фантастика с темите за порастването. Има шанс да сметнете това съчетание за не особено добра идея, но нека моето мнение не ви абстрахира от прочитането на книгата, защото присъстват и доста силни моменти, подтикващи към размисъл.

Огромни благодарности на издателство Ентусиаст за предоставената възможност!

xxxxxxxxxx

Оценка: 3/5.

Открийте магията, криеща се в BOPS за месец май

13490691_155356634867901_1518268205879076530_o

Здравейте! Това е първата кутия на BOPS, която си поръчвам, и мога да кажа, че останах страшно доволна от книгата и артикулите, които са включени в нея.

Веднага след като отворих кутията заварих писмо от Четат ли двама. В него се обяснява съдържанието за този месец.

img_1267

Ето какво открих, след като премахнах червената хартия:

В тази прекрасна кесия се криеше медальон – сова,  който страшно много ми хареса. Поздравявам Валея от Valia’s FineArt за изработката както на медальона, така и на картончето, което беше закачено на кесията.

Преминаваме към тези страхотни книгоразделители, които бяха поставени грижливо в плик. Определено очаквах да намеря нещо, свързано с Хари Потър.

Май е месецът на изпитите, затова и екипът на BOPS е решил да изрази съпричастността си чрез посланието, което носят тези моливи.

Дойде ред на представянето на книгата, поставена тематично в кутията.

Ето и книгата:

Знаех си, че ще е тя! А навитата на руло хартия представлява плакат с изчистената версия на корицата на книгата.

И като за финал искам да изкажа огромни благодарности на екипа на BOPS за възможността да се сдобия с това съкровище, защото то наистина донесе много усмивки.

April Wrap Up and May TBR

giphy

Здравейте! Заради пролетната ваканция очаквах да имам повече време за чете и писане на постове, но се оказа, че използвах голяма част от свободното си време за излизане и ходене на обучения от БМЧК. Прочетох 5 книги, ето и кои са те:

  1. “Аристотел и Данте откриват тайните на вселената” от Бенджамин Алире Саенц.

Книгата представя как един човек може напълно да промени живота на друг и показва всъщност колко важно е приятелството. Аристотел и Данте разкриваха всеки ден някои от тайните на Вселената – приятелство, любов или дори смисъл. Сюжетът не беше натоварващ и ми беше изключително приятно да се потопя в него. Оценка: 4/5.  Дискусия по тази книга можете да прочетете – ТУК. (СПОЙЛЕРИ!)

2. “Паника” от Лорън Оливър.

“Паника” е книга, предоставяща възможността да станете част от историята на героите и да се впуснете с тях в една изключително опасна игра. Съчетаваща в себе си интрига и екшън, и провокираща мисълта, ще накара страниците да летят през пръстите ви, докато не я приключите, останали без дъх. Оценка: 4/5. Ревю – Тук.

3. “1894” от Джордж Оруел.

Накратко, “1984” е изключителна антиутопия, представяща свят, в който мозъците на хората са промити и се налага да живеят под страшен режим. За мен книгата беше глътка свеж въздух и я прочетох с голямо удоволствие. Оценка: 5/5.

4. “Гордост и предрасъдъци” от Джейн Остин.

Няма смисъл да коментирам тази невероятна класика. Оценка: 5/5.

5. “Защото никога няма да се срещнем” от Лия Томас.

Книгата представя история за невъзможно приятелство и надежда при странни обстоятелства, като съчетава елементи на научна фантастика с темите за порастването. Оценка: 3/5. Ревю – Тук.

През месец май смятам да прочета “Кралска клетка” от Виктория Айвярд, P.S. I Still Love You by Jenny Han и “Четирите цвята на магията” от В. Е. Шуаб.

Aristotle and Dante Discover the Secrets of the Universe by Benjamin Alire Sáenz – Дискусия (СПОЙЛЕРИ!)

Здравейте! Най – накрая успях да направя дискусията, за която ви  говоря от миналия месец. Ще се опитам колкото се може по – често да пускам публикации от този тип. Надявам се да ви е интересно! 

Aristotle_and_Dante_Discover_the_Secrets_of_the_Universe_cover

Първи впечатления:

Димана: “Корицата е семпла, свързана е със сюжета, но не издава точно какъв е той. Дизайнът много ми харесва, особено шрифтът. Детайлите, които са изрисувани в горната част се открояват  на по – тъмното пространство отдолу, за да се покаже, че Вселената е привлекателна, но в същото време и необятна за хората.

Харесвам анотации, които не издават твърде много и тази на Ари и Данте е точно такава. И тъй като Теодора страшно искаше да я прочете, решихме да го направим двете заедно и след това да я обсъдим, за да може тя да напише публикация в блога си.”

Теодора: “На мен корицата също ми харесва. Смятам, че цветовете са подбрани много добре, така че отделните елементи да се открояват един от друг, а това, което трябва, да изпъкне. Абсолютно съгласна съм за надписа. Радвам се, че са избрали да сложат пикапа и фона около него, а не две момчета, защото не харесвам корици с хора по тях.  Символите показват, че Вселената крие много тайни, което е много важна част и от сюжета на книгата, затова също мога да се съглася, че корицата изцяло отговаря на него.

В анотацията са представени накратко двамата главни герои, но нищо от сюжета не е издадено, а само е загатнато, което моментално предизвиква любопитството. Разбрах за книгата след като прочетох мнения на блогъри, които бяха все положителни. Добавих я в TBR – листа ми, но нямах намерение в скоро време да я прочета. В крайна сметка една моя приятелка я прочете и след това в продължение на няколко дни не спря да ми говори за нея. Тя беше човекът, който ме накара да я прочета. Благодаря, Нона!”

Сюжет и стил на писане:

Димана: “Първоначално книгата ми вървеше бавно, дори ми беше скучно, но след като отношенията между главните герои започнаха да се развиват, ми  стана интересно и исках да разбера кога ще осъзнаят чувствата си един към друг и как ще ги приемат. Все пак светът е изпълнен с предрасъдъци към хората с различна сексуална ориентация… Открих скрити в сюжета метафори и това много ми допадна. Например падащите врапчета означават тъга или скръб. Когато Данте хваща врапчето и го успокоява, той все едно че иска да излекува Аристотел. Иначе книгата е написана много леко, като в същото време съдържа и задълбочени разсъждения. А и когато героят е сложно изграден и по този начин на читателя му отнеме време и усилия да го опознае добре, говори за една добре написана книга.”

Теодора: “На мен също в началото ми беше малко безинтересно. С течение на времето интересът ми се засили, защото исках да видя как и колко бързо ще се развият нещата около двамата герои. Книгата представя как един човек може напълно да промени живота на друг и показва всъщност колко важно е приятелството. Стилът е доста простичък, но пък в сюжета са вмъкнати елементи, подтикващи към размисъл и оставящи послание след себе си. Тези тайни на Вселената, всъщност са тайните, които двамата герои трябва да научат, за да открият себе си.”

Герои:

Димана: “Аристотел и Данте притежават различни характери, които взаимно се допълват. Интересно ми беше да следя развитието им и да разбера колко добре си пасват двамата. Колкото до имената им, те показват, че са различни от другите. Те самите дори се чувстват по този начин. Данте не се чувства мексиканец, Аристотел не смята, че принадлежи на този свят. Трудно му е да приеме, че пораства, че се променя. Не му е приятно да е сред други хора, предпочита да е сам. Открива, че от споделянето с друг човек може да излезе нещо хубаво. Като цяло в живота и на двамата настъпват големи промени.”

Теодора: “Аз лично успях да се припозная до голяма степен в Аристотел, което го направи близък за мен герой. Колкото до Данте, той има позитивно излъчване, което печели симпатиите на другите към него. Доста е чувствителен и грижовен, обича животните. Добър е в рисуването и го знае, докато Аристотел смята, че в нищо не го бива. Само че Аристотел спасява живота на Данте, след което Данте му благодареше, а той твърдеше, че не е направил нищо кой знае какво. Да бе, защото да избуташ приятеля си от пътя и да се хвърлиш пред кола не е нищо особено… Данте също е много интелигентен, чете поезия. Той запали и Ари по нея и този факт ме накара да се усмихна.”

Какво ни хареса:

Димана: “Повечето неща харесах – героите, сюжета (не беше кой знае колко разтърсващ и оригинален, дори напротив, обикновен ,но и в нашия живот не се случват кой знае колко невероятни неща. Сюжетът показва на пръв поглед скучния живот в реалността. От другата страна са всички други светове, изпълнени с магия, за които чета. Хубаво е да знам, че и нашия свят заслужава внимание. Правилният човек може да превърне скучния живот във вълнуващо приключение и така започваш да виждаш в звездите магия.”

Теодора: ” И аз така. Както казах вече открих себе си в Аристотеl. Tой заедно с Данте разкриваха всеки ден някои от тайните на Вселената – приятелство, любов или дори смисъл. Сюжетът не беше натоварващ и ми беше изключително приятно да се потопя в него.”

Какво не ни хареса?

Димана: “Наистина измъчващи бяха моментите в които Данте показваше на Ари, че го приема като нещо повече от приятел, ала всичко, което получаваше в замяна бе “Това не може да е вярно” или “Стига, Данте”. Разбирам, че Ари не е бил сигурен в чувствата си, но стигаааа, разбраха се чак на последната страница. М.Ъ.Ч.Е.Н.И.Е!”

Теодора: “Да и аз доста се изнервях от това, защото Данте през по- голямата част от втората половина на книгата намекваше на Ари, че има по- специални чувства към него, ала той отказваше да ги приеме. Сякаш не искаше да признае , че изпитва нещо към момче… По едно време имаше нещо като връзка с момиче… Е, връзка е силно казано, по- скоро забежка, но не продължи дълго. Оказа се, че тя си има много опасен приятел, член на банда, и това беше краят, но той въобще не го преживя.”

Димана: “Така е. Сякаш искаше да убеди себе си, че има влечение към момичета.
И вече си към края и Данте за стотен път признава чувствата си, и отново получава така обичания от нас отговор. Тогава се убедих напълно, че нещата наистина ще се случат в последната страница.”

Теодора: “Да. Беше си гадно, но от една страна се радвам, че се събраха накрая, защото имаха време да осмислят кои са и какво чувстват. Просто самото чакане беше мъчително. “

Удовлетвори ли ни краят?

Димана: “НЕ!!! Тези, които са я чели може би се чудят, какво толкова не му харесах на края. И те заживели дълго и щастливо, сгушили се на пикапа с поглед, устремен към звездите. Хубаво… те са окрили любовта, но тя е една от най- големите тайни на Вселената. Те все още не са разкрили всички нейни аспекти.. тя невинаги е лека – има трудности и те не са малко. Те първа ще правят експерименти с цел опознаване на всички нейни страни. Историята тъкмо започва. Искам да видя развитието и да се докосна още веднъж до мислите на героите. Накратко.. ИСКАМ ПРОДЪЛЖЕНИЕ!”

Теодора: “Аз съм удовлетворена от края, защото все пак се събраха. И дали искам втора книга? Да…. . Любопитно ми е, как ще се развие връзката им, но като цяло мога да се задоволя и с този край. “

Песен, с която свързваме книгата

Димана:Jason Walker – Down.
Мисля че може да се отнесе и за двамата герои – Аристотел и Данте.
Ари се съмнява в собствената си уникалност, която всеки човек притежава, и се измъчва заради тайните, които родителите му пазят от него. Стреми се към звездите, към щастието, към отговорите, ала винаги оковите на несигурността, съмненията и страха го държат здраво за земята. Тогава вижда и Данте. Един самотник среща един лъчезарен и щастлив човек. А дали наистина е така? Данте също е окован. Говори с много хора. Винаги знае какво да каже, но многократно признава, че се чувства неразбран, като чужденец. А след това е разкъсван от чувство за предателство към родителите си заради влечението си към момчета. Песента е тъжна, ала краят на книгата – не. Песента свършва и оковите се късат, защото те са открили начин да се освободят и да стигнат звездите.”

Теодора: “Jason Walker – Echо.
Тази песен наистина много ми напомня за тази книга. Свързвам я с човека, който търси себе си. Накрая песента свършва и двамата откриват не само себе си, но и любовта един в друг. Празнотата и тъмнината се разсейват, за да направят място на щастието, открито в една единствена целувка или дори в усмивка под звездите в пустошта, която вече не изглежда толкова самотна.”

Оценка в Goodreads

Теодора: “Според петобалната система на goodreads аз му давам четири и малка половинка. Наистина ми хареса, но бавното начало и цялото това чакане чувствата да станат взаимни беше изнервящо.”

Димана: “Аз съм твърдо четири. По същите причини плюс неудовлетворяващия за мен край.”

Ще се радвам да чуя и вашето мнение за книгата, както и това дали бихте искали да видите още такива постове.