“Острието на асасина” от Сара Дж. Маас – ревю

97895427206451500364744.1297

Ревю на първавтора, трета, четвърта книга от поредицата “Стъкленият трон”

Ако не сте чели поредицата, то може да се натъкнете на някой спойлер! 

С едно завъртане на острието се ражда легенда…

Селена Сардотиен дължи репутацията си на Аробин Хамел. Той я приютява в Гилдията на асасините и я научава на всичко, което й е необходимо, за да оцелее.

Враговете на Аробин се крият навсякъде – от покривите и мръсните вертепи на Адарлан, до далечни острови и смъртоносни пустини. И Селена е задължена да ги унищожи. Но зад задачите се крие тъмна истина, която ще предупредели съдбата й и ще разбие сърцето й завинаги…

Ех, Сара, успя за пореден път да ме разплаче и накара да блъскам, ритам и чупя. Беше ми страшно интересно да проследя частта от живота на Селена Сардотиен, асасинът на Адарлан, преди да започнат приключенията и в поредицата “Стъкленият трон”. И мога да кажа, че тази книга ми хареса също толкова, колкото и останалите, защото Сара продължава да пише в същия дух, запленявайки читателя до такава степен, че да не иска да пусне книгата, докато не стигне до последната страница.

  1. Асасинът и господарят на пиратите. 

Тук за пръв път ще се срещнете със Сам, тъй като двамата със Селена  са изпратени на мисия в Залива на Черепа, която в последствие се оказва много по -различна. И на двамата не им се понравя това, което трябва да направят, затова замислят план, с който да попречат на предстоящото. В името на каузата двамата загърбват конкуренцията и кавгите, които са непрестанна част от тяхното ежедневие. И съвсем неочаквано това събитие напълно променя представите им един за друг и задълбочава отношенията им.

2. Асасинът и лечителката.

Заради стореното в Залива на Черепа, Селена е пребита и наказана да отиде в Червената пустиня, за да се обучава при Тихите асасини. Преди това отсяда в пивницата “Бялото прасе”, намираща се в пусто и пълно с разбойници градче, наречено Иниш. Там тя среща Ирен, дъщеря на лечителка, която работи в пивницата и чиято единствена мечта е да събере пари, за да замине да учи в академия за лечители и доктори. Срещата на Ирен със Селена и помага да продължи да следва мечтите си, защото те са единственото нещо, което и е останало.

3. Асасинът и пустинята.

tumblr_nxvai0RnSk1ukp7c0o1_1280

Като част от наказанието на Селена влиза и издействането на писмено одобрение от Немият господар в рамките на едномесечния и престой там. Доста трудна задача задача, не смятате ли? Е, Селена не смята, че ще е чак толкова трудно, нали е асасина на Адарлан, но очакванията и изобщо не са оправдани. Сдобива се със съквартирантка, Ансел от Западната пустош, чието излъчване дава да се разбере, че е авторитетна личност. Въпреки това тя е съвсем приятелски настроена към Селена, с чувство за хумор и добро сърце, криещо тайни. Следват поредица от събития, които вдигат нивото на напрежение и изправят Селена пред важни избори, които пребръщат живота и на 180 градуса.

4. Асасинът и подземният свят.

За да изкупи вината си, Аробин купува на Селена изключително скъпи подаръци и и възлага сериозна мисия, която Селена приема. След тримесечното отсъствие на Селена имаме и среща със Сам, на която вземат решение да работят в екип по мисията. В крайна сметка се оказва, че са изиграни, което кара Селена и Сам да поемат по несигурен и рискован път.

5. Асасинът и империята.

Дойде време да научим и при какви обстоятелства Сам умира и как Селена попада в Ендовиер. Признавам, този разказ ме ядоса и разчувства едновременно.

И така, “Острието на асасина” е новела с разкази, но въпреки това не отстъпва на книгите от поредицата “Стъкленият трон” и всички почитатели трябва да я прочетат, ако искат да извървят пътя на Селена докрай.

rating-stars-vector-1685825

Оценка: 5/5.

Advertisements

Summer Lovin’ Book Tag

summer_desktopwallpaper

Здравейте! Тагът страшно ми допадна, затова и реших да го направя. Оставям го отворен, за да може всеки желаещ да сподели мнението си по зададените въпроси. 

1. Начало на лятото: грабващо първо изречение.

“Ето един малък факт – ти ще умреш.”

Не е точно първото изречение, но е удебелено и привлича вниманието. Сигурна съм, че почти всички знаят от коя книга е то, защото е световноизвестна. И все пак ще кажа – “Крадецът на книги” от Маркъс Зюсак. Ако още не сте прочели книгата, то  е крайно време да го направите.

2. Прекалено горещо е за излизане: книга, перфектна за цял ден у дома.

Не знам защо, но през лятото ми се четат главно леки романтични истории, затова бих предложила “Фенка” от Рейнбоу Роуъл.

picmonkey_collage-1881137-12-1465938231995

3. Лятно пътешествие: книга, която бихте взели с вас на път.

“Рубиненочервено” от Керстин Гир. Намирам я за много свежа и забавна книга, а и главна тема е пътуване във времето.

4. Божествен студен чай: книга, която се развива на студено.

“Сол при солта” от Рута Сепетис. Книгата е малко е тежка, но представя детайлно и разбираемо много важен период от световната история, затова и смятам, че трябва да се прочете и поне една такава.

5. Неприятно слънчево изгаряне: книга, която наистина не сте харесали.

Последната книга, която не харесах, е “Скай” от Джос Стърлинг. Причината е, че е бях в настроение за толкова сладникава и нереалистична история.

6. Горещо четиво: препоръчайте любима книга.

“Аз съм пратеникът” от Маркъс Зюсак.

Summer Playlist 2017

266839-Summer-Time

Лятото е в разгара си, затова и реших да споделя малка част от песните, които правят сезона още по – приятен и повдигат настроението ми всеки път. 

“It Ends With Us” by Colleen Hoover – Дискусия (СПОЙЛЕРИ!)

it-ends-with-us-9781501110368_hr

Здравейте! Крайно време беше да пусна още някоя дискусия. Книгата, която ще коментираме с приятелката ми Димана, е “It Ends with us” от Колийн Хувър.

Първи впечатления:

Димана: “Първото ми впечатление за корицата беше: “Защо има цвете?”. Не можех да направя връзка между корицата и заглавието. Първоначалното ми предположение за сюжета според заглавието – че ще е тъжна – се оказа вярно. Но въобще не очаквах, че тези няколко думи – It ends with us – ще имат толкова дълбок смисъл. След като прочетох книгата всичко ми се изясни. И цветето и заглавието…..

Колкото до анотацията, бях подготвена за най-лошото. Видях две мъжки имена и едно женско. Това никога не е на добре.”

Теодора:  “Книгата излезе миналото лято и аз още тогава много исках да я прочета, защото обожавам творчеството на Колийн Хувър. Обстоятелствата се стекоха така, че успях да стигна до нея една година по – късно. Смятам, че корицата е прекрасна и определено привлича вниманието. Заглавието и анотацията не издават точния сюжет на книгата, но все пак дават да се разбере, че ще бъде представена сериозна и разчувстваща тема, което определено би заинтригувало читателя.”

Сюжет и стил на писане:

Димана: “Както винаги Колийн успя да ме изненада. В началото по всичко изглежда, че ще е просто една блудкава романтична история, но след това се убеждаваме, че е тъкмо обратното. Засягат се много деликатни и при това актуални теми, като насилие и бедност, а Колийн се е справила блестящо с представянето им. Пише винаги интересно и завладяващо и разглежда проблема от много страни. Но нещото, което най-много ми харесва в книгите й е неочакваната развръзка. Мислиш, че ще стане едно, но тя има по-различни намерения….Историята беше много емоционално наситена и на моменти ми причиняваше дори физическа болка. Сядах да чета едновременно с желание да видя какво ще се случи с героите и как ще се развие действието, но и с нежелание, защото това означава болка. Но щастието, както и нещастието са част от човешкия живот. Просто хората предпочитат да се концентрират върху първото. Тази книга беше за мен като кофа със студена вода. Отвори ми очите и даде отговори на  много въпроси, най- важния от които е…..”Защо тя не си тръгва след като той я наранява?”

Теодора:  “Колийн пише по изключително завладяващ начин и с всяка следваща книга става все по – добра в това.  В началото ще получите една блудкава романтична история, но нека това не ви спре да продължите нататък, защото в “It Ends With Us” се разгръща темата за насилието, която е част от ежедневието на хора по целия свят. Обстоятелствата и ситуациите са представени реалистично и дори информативно, като дават възможност на читателя да се постави на мястото на главната героиня и да реши как би постъпил той, защото винаги е лесно да се съди отстрани, без да се знае всъщност как стоят нещата. Аз лично бях завладяна от историята, затова и доста бързо прочетох книгата, тъй като исках да разбера какво ще се случи с героите. От друга страна ми беше страшно полезна, защото ми показа как се чувстват хората, когато са жертви на насилие и защо в повечето случаи не постъпват правилно. Показа ми също, че трябва да отстоявам себе си и да съм борбена, защото животът е едно изпитание, през което всеки човек трябва да премине.”

Герои:

Димана: “В книгата нямаше кой знае колко много герои. Главните бяха Лили Блум – жена, имала необикновено детство, която мечтае да има своя цветарничка. Премества се в Бостън и там среща красивият неврохирург Райъл Кинкейд, който таи в себе си ….омраза. Но към кого? Всеки може да предположи какво ще се случи….до един момент. След това всичко се обърква. Интересен герой е Атлас Кориган. Той е бедното момче, на което Лили някога е помогнала и в което е била влюбена.Наистина ми харесва името му. Той е точно обратното на това, което предполага името му – минало, забулено в мистерия и лице, чиито емоции не могат да бъдат разчетени.

Истински интересно става, когато миналото и бъдещето се сблъскат.”

Теодора: “Героите отново са изцяло реалистични, като всеки от тях е преживял нещо травмиращо по време на детските си години. Вече пораснала, Лили споделя съдбата на майка си и става жертва на насилие от страна на съпруга си. Въпреки любовта си към него, тя показва силен характер и взема трудно, но правилно решение, за което страшно и се възхитих. Райъл е секси неврохирург и съпруг на Лили. Да, той има проблеми с гнева и заради това губи любовта. Стана ми ужасно тъжно за него, защото не е виновен за случилия се инцидент от детството му, който продължава да го измъчва цял живот, и просто не е честно. Стигаме и до Атлас, който от бездомно дете, на което Лили помага, се издига до главен шев и собственик на ресторант. Той е от типа момчета, за които всяко момиче мечтае, а именно тези, които обичат истински само едно момиче и правят всичко възможно то да е щастливо. Сблъсъкът точно между тези трима герои е наистина интересен и превръщат книгата в едно емоционално изживяване.”

Какво ни хареса и какво не:

Димана: “На въпроса “Какво ти хареса” аз ще отговоря с може би едно очаквано      ” Почти всичко” – героите, сюжета, заглавието, отношенията между героите и решенията, които главната героиня вземаше. Хареса ми, че наистина ми повлия, а това за мен е знак, че една книга е добра. Предизвиква сълзи, смях, присвиване в областта на гръдния кош и т.н. Понякога казвам “Да…..книгата ми хареса, но сякаш ми липсваше нещо….”. Това нещо са именно симптомите на емпатия….връзката с героите…..пълното “потапяне” в историята!

В книгата имаше два момента, които не ми допаднаха. Първият беше една от ситуациите с “голите истини”. По принцип това има своя чар, но моментът , в който тя му каза, че постоянно мисли за него, а той й каза, че иска да спи с нея, ми дойде в повече. Първо, защото ми беше много изкуствено и второ, защото по този начин действието някакси беше изстреляно напред. Твърде бързо се развиха нещата. А второто, което не ми хареса, беше моментът, в който Райъл падна на колене пред Лили, молейки я да спи с него. Добре……кой уважаващ себе си мъж би моли и дори умолявал жена да задоволи нуждите му? Може би точно комичното се е търсело в тази ситуация, но лично на мен ми се стори жалко.”

Теодора:  “Харесах това, че книгата е написана благодарение на собствения опит на авторката по темата и носи послание. За разлика от “Грозна любов” в тази книга нещо не ми достигна, за да се превърне в любима. Може би точно двата момента, които Димана изброи, са причината.

Удовлетвори ли ни краят:

Теодора: “Краят се оказа точно такъв, какъвто исках да бъде, което много ме зарадва. Ако беше измислен по друг начин, едва ли книгата щеше да ми хареса толкова много.”

Димана:  “И за мен краят беше удовлетворяващ. Първо си мислех, че ще остане сама и тя ще е като събирателен образ на всички самотни майки, но после се оказа, че не е точно така. Ирония на съдбата….това мисля, че точно описва ситуацията.  Мноооого ми хареса!”

Песен, с която свързваме книгата:

Димана:Песента за мен е I bruise easily на Natasha Bedingfield. Все едно Лили я пее. В песента става дума за любов, естествено, и за белезите, които тя оставя по сърцето, а в случая на Лили…. и по тялото. Интересно нещо е това насилие ” от любов”. Лили, в случая като събирателен образ на всички жени, лесно може да бъде наранена и затова моли за нежност…..Отпечатъкът на сърце пък допълва картинката. Това е гласа на всяка жена, която отначало вижда в любовта единствено нежност и не осъзнава колко сложна е тя в своята простота. Именно това осъзнава Лили и всички ние….читателите. Обичаш и можеш да бъдеш наранен или спасен….но въпреки това не бива да спираш да плуваш!”

Теодора: В ума ми веднага изплуваха песните Alive и Never Give up на Sia, затова и ги поставям тук.

Оценка в Goodreads:

Димана: 5 звезди.

Теодора: 4 звезди.

69a20cbd657a51fda2c39b8df368109f--blinds-ideas-book-boyfriends

July Wrap Up and August TBR

Hello-August-awesome-image-2015

Здравейте! През първия месец от ваканцията излизах активно и присъствах на две междуобластни обучения от БМЧК, затова успях да прочета четири книги. .

  1. “Четирите цвята на магията” от В. Е. Шуаб.

Книгата страшно ми хареса. Останах впечатлена от начина, по който е изграден светът, както и от това, че магията е представена като нещо живо и в зависимост от начина, по който се използва, тя може да бъде твой приятел или враг. Оценка: 5/5.

2. “И други истории” от Георги Господинов.

Георги Господинов притежава таланта да разказва изключително увлекателно и в тази книга за пореден път се справя отлично. Оценка: 4/5.

3. “Брулени хълмове” от Емили Бронте.

 Признавам, отне ми доста време да я прочета, и то не защото ми беше скучно. Напротив, беше ми страшно интересно, само че случващото се малко ме натоварваше. Книгата е доста тежичка и дори бих могла да кажа откачена. Но определено си заслужваше прочита. Оценка: 4/5.

4. “It Ends With us” от Colleen Hoover.

 Аз лично бях завладяна от историята, затова и доста бързо прочетох книгата, тъй като исках да разбрера какво ще се случи с героите. Обстоятелствата и ситуациите са представени реалистично и дори информативно, като дават възможност на читателя да се постави на мястото на главната героиня и да реши как би постъпил той, защото винаги е лесно да се съди отстрани, без да се знае всъщност как стоят нещата. Оценка: 4/5.

През август смятам да наблегна на книгите от списъка за задължителна литература от училище. Разбира се, ще прочета и някоя от моя списък, но все още не мога да кажа коя ще бъде тя.