Aristotle and Dante Discover the Secrets of the Universe by Benjamin Alire Sáenz – Дискусия (СПОЙЛЕРИ!)

Здравейте! Най – накрая успях да направя дискусията, за която ви  говоря от миналия месец. Ще се опитам колкото се може по – често да пускам публикации от този тип. Надявам се да ви е интересно! 

Първи впечатления:

Димана: “Корицата е семпла, свързана е със сюжета, но не издава точно какъв е той. Дизайнът много ми харесва, особено шрифтът. Детайлите, които са изрисувани в горната част се открояват  на по – тъмното пространство отдолу, за да се покаже, че Вселената е привлекателна, но в същото време и необятна за хората.

Харесвам анотации, които не издават твърде много и тази на Ари и Данте е точно такава. И тъй като Теодора страшно искаше да я прочете, решихме да го направим двете заедно и след това да я обсъдим, за да може тя да напише публикация в блога си.”

Теодора: “На мен корицата също ми харесва. Смятам, че цветовете са подбрани много добре, така че отделните елементи да се открояват един от друг, а това, което трябва, да изпъкне. Абсолютно съгласна съм за надписа. Радвам се, че са избрали да сложат пикапа и фона около него, а не две момчета, защото не харесвам корици с хора по тях.  Символите показват, че Вселената крие много тайни, което е много важна част и от сюжета на книгата, затова също мога да се съглася, че корицата изцяло отговаря на него.

В анотацията са представени накратко двамата главни герои, но нищо от сюжета не е издадено, а само е загатнато, което моментално предизвиква любопитството. Разбрах за книгата след като прочетох мнения на блогъри, които бяха все положителни. Добавих я в TBR – листа ми, но нямах намерение в скоро време да я прочета. В крайна сметка една моя приятелка я прочете и след това в продължение на няколко дни не спря да ми говори за нея. Тя беше човекът, който ме накара да я прочета. Благодаря, Нона!”

Сюжет и стил на писане:

Димана: “Първоначално книгата ми вървеше бавно, дори ми беше скучно, но след като отношенията между главните герои започнаха да се развиват, ми  стана интересно и исках да разбера кога ще осъзнаят чувствата си един към друг и как ще ги приемат. Все пак светът е изпълнен с предрасъдъци към хората с различна сексуална ориентация… Открих скрити в сюжета метафори и това много ми допадна. Например падащите врапчета означават тъга или скръб. Когато Данте хваща врапчето и го успокоява, той все едно че иска да излекува Аристотел. Иначе книгата е написана много леко, като в същото време съдържа и задълбочени разсъждения. А и когато героят е сложно изграден и по този начин на читателя му отнеме време и усилия да го опознае добре, говори за една добре написана книга.”

Теодора: “На мен също в началото ми беше малко безинтересно. С течение на времето интересът ми се засили, защото исках да видя как и колко бързо ще се развият нещата около двамата герои. Книгата представя как един човек може напълно да промени живота на друг и показва всъщност колко важно е приятелството. Стилът е доста простичък, но пък в сюжета са вмъкнати елементи, подтикващи към размисъл и оставящи послание след себе си. Тези тайни на Вселената, всъщност са тайните, които двамата герои трябва да научат, за да открият себе си.”

Герои:

Димана: “Аристотел и Данте притежават различни характери, които взаимно се допълват. Интересно ми беше да следя развитието им и да разбера колко добре си пасват двамата. Колкото до имената им, те показват, че са различни от другите. Те самите дори се чувстват по този начин. Данте не се чувства мексиканец, Аристотел не смята, че принадлежи на този свят. Трудно му е да приеме, че пораства, че се променя. Не му е приятно да е сред други хора, предпочита да е сам. Открива, че от споделянето с друг човек може да излезе нещо хубаво. Като цяло в живота и на двамата настъпват големи промени.”

Теодора: “Аз лично успях да се припозная до голяма степен в Аристотел, което го направи близък за мен герой. Колкото до Данте, той има позитивно излъчване, което печели симпатиите на другите към него. Доста е чувствителен и грижовен, обича животните. Добър е в рисуването и го знае, докато Аристотел смята, че в нищо не го бива. Само че Аристотел спасява живота на Данте, след което Данте му благодареше, а той твърдеше, че не е направил нищо кой знае какво. Да бе, защото да избуташ приятеля си от пътя и да се хвърлиш пред кола не е нищо особено… Данте също е много интелигентен, чете поезия. Той запали и Ари по нея и този факт ме накара да се усмихна.”

Какво ни хареса:

Димана: “Повечето неща харесах – героите, сюжета (не беше кой знае колко разтърсващ и оригинален, дори напротив, обикновен ,но и в нашия живот не се случват кой знае колко невероятни неща. Сюжетът показва на пръв поглед скучния живот в реалността. От другата страна са всички други светове, изпълнени с магия, за които чета. Хубаво е да знам, че и нашия свят заслужава внимание. Правилният човек може да превърне скучния живот във вълнуващо приключение и така започваш да виждаш в звездите магия.”

Теодора: ” И аз така. Както казах вече открих себе си в Аристотеl. Tой заедно с Данте разкриваха всеки ден някои от тайните на Вселената – приятелство, любов или дори смисъл. Сюжетът не беше натоварващ и ми беше изключително приятно да се потопя в него.”

Какво не ни хареса?

Димана: “Наистина измъчващи бяха моментите в които Данте показваше на Ари, че го приема като нещо повече от приятел, ала всичко, което получаваше в замяна бе “Това не може да е вярно” или “Стига, Данте”. Разбирам, че Ари не е бил сигурен в чувствата си, но стигаааа, разбраха се чак на последната страница. М.Ъ.Ч.Е.Н.И.Е!”

Теодора: “Да и аз доста се изнервях от това, защото Данте през по- голямата част от втората половина на книгата намекваше на Ари, че има по- специални чувства към него, ала той отказваше да ги приеме. Сякаш не искаше да признае , че изпитва нещо към момче… По едно време имаше нещо като връзка с момиче… Е, връзка е силно казано, по- скоро забежка, но не продължи дълго. Оказа се, че тя си има много опасен приятел, член на банда, и това беше краят, но той въобще не го преживя.”

Димана: “Така е. Сякаш искаше да убеди себе си, че има влечение към момичета.
И вече си към края и Данте за стотен път признава чувствата си, и отново получава така обичания от нас отговор. Тогава се убедих напълно, че нещата наистина ще се случат в последната страница.”

Теодора: “Да. Беше си гадно, но от една страна се радвам, че се събраха накрая, защото имаха време да осмислят кои са и какво чувстват. Просто самото чакане беше мъчително. “

Удовлетвори ли ни краят?

Димана: “НЕ!!! Тези, които са я чели може би се чудят, какво толкова не му харесах на края. И те заживели дълго и щастливо, сгушили се на пикапа с поглед, устремен към звездите. Хубаво… те са окрили любовта, но тя е една от най- големите тайни на Вселената. Те все още не са разкрили всички нейни аспекти.. тя невинаги е лека – има трудности и те не са малко. Те първа ще правят експерименти с цел опознаване на всички нейни страни. Историята тъкмо започва. Искам да видя развитието и да се докосна още веднъж до мислите на героите. Накратко.. ИСКАМ ПРОДЪЛЖЕНИЕ!”

Теодора: “Аз съм удовлетворена от края, защото все пак се събраха. И дали искам втора книга? Да…. . Любопитно ми е, как ще се развие връзката им, но като цяло мога да се задоволя и с този край. “

Песен, с която свързваме книгата

Димана: “Jason Walker – Down.
Мисля че може да се отнесе и за двамата герои – Аристотел и Данте.
Ари се съмнява в собствената си уникалност, която всеки човек притежава, и се измъчва заради тайните, които родителите му пазят от него. Стреми се към звездите, към щастието, към отговорите, ала винаги оковите на несигурността, съмненията и страха го държат здраво за земята. Тогава вижда и Данте. Един самотник среща един лъчезарен и щастлив човек. А дали наистина е така? Данте също е окован. Говори с много хора. Винаги знае какво да каже, но многократно признава, че се чувства неразбран, като чужденец. А след това е разкъсван от чувство за предателство към родителите си заради влечението си към момчета. Песента е тъжна, ала краят на книгата – не. Песента свършва и оковите се късат, защото те са открили начин да се освободят и да стигнат звездите.”

Теодора: “Jason Walker – Echо.
Тази песен наистина много ми напомня за тази книга. Свързвам я с човека, който търси себе си. Накрая песента свършва и двамата откриват не само себе си, но и любовта един в друг. Празнотата и тъмнината се разсейват, за да направят място на щастието, открито в една единствена целувка или дори в усмивка под звездите в пустошта, която вече не изглежда толкова самотна.”

Оценка в Goodreads

Теодора: “Според петобалната система на goodreads аз му давам четири и малка половинка. Наистина ми хареса, но бавното начало и цялото това чакане чувствата да станат взаимни беше изнервящо.”

Димана: “Аз съм твърдо четири. По същите причини плюс неудовлетворяващия за мен край.”

Ще се радвам да чуя и вашето мнение за книгата, както и това дали бихте искали да видите още такива постове.