“По залез” от Александра Бракен – ревю

po-zalez-9789542717423Ревю на първата , втората книга.

Руби не може да се върне назад. Ранени от непоносима загуба, тя и децата, оживели след атаката на правителството над Лос Анджелис, пътуват на север, за да се прегрупират. С тях е и затворникът Кланси Грей – син на президента и един от малкото хора с подобни на нейните способности, които е срещала.
Руби и приятелите й имат едно-единствено оръжие – опасна тайна, доказваща конспирация на правителството, чиято цел е да прикрие истинските причини за болестта, убила повечето от децата в страната. Същата тази болест, която е дарила нея и другите оцелели със сили, за които властите биха убили.

Ето че и третата последна книга от тази прекрасна трилогия попадна в моите ръце! От една страна нямах търпение да разбера как ще се наредят нещата, от друга не исках историята да свърши. Все пак не се въздържах и започнах веднага да разлиствам страниците. Както и в останалите две части от трилогията, отново имаме динамичен сюжет, който ме накара да прочета книгата на един дъх. Основни цели тук вече стават освобождаването на лагерите и  намирането на лек за болестта. Преди това обаче героите трябва да се приемат един друг и да се научат да работят един с друг. Това отнема доста време, защото объркаността завладява всички, доверието се държи на косъм, а опасностите дебнат отвсякъде. Може да се каже, че на места се ядосвах, защото тайните, които главните герои криеха един от друг, ги отчуждаваха все повече и повече. За мое огромно щастие, нещата се развиха както исках и останах доволна от края, което се случва доста рядко. Хареса ми, че авторката е дала подсказка за бъдещето на героите, но цялостната картина е оставила отворена за въображението на читателя.

tumblr_obd5joyecx1t6k5ddo1_1280Стигам и до нашите любими  герои, които въпреки противоречията си, винаги са готови да се пожертват за другия и винаги намират пътя един към друг. Харесах това, че всеки реагира по свой начин на случващото се, което успя да ги отличи един от друг и да ме накара да ги почувствам съвсем реални. Първа, естествено, е Руби. За мен тя  е една от най – добрите женски персонажи, за които съм чела някога. В началото на книгата приема ролята на медиатор, защото имаме разделение на групата. Опитвайки се да балансира между отношенията си с Лиам и по – големият му брат Коул, тя започва да крие тайни, които рано или късно биват разкрити и последствията от тях не са никак добри. Вътрешната и борба със себе си продължава. Тя не иска да бъде чудовището, за което се мисли и затова превръща желанието да открие лекарството в основна цел. Въпреки това не забравя все още затворените деца в лагерите и прави всичко по силите си за освобождаването им.

Дунди продължава да бъде страшен умник и страхотен приятел, който се опитва  да оправи неразбирателството между групичката и да я събере отново заедно. Най – много се зарадвах на това , че най – накрая и на него му се случи нещо хубаво  Тези, които са чели предишната книга може би се досещат какво, а за останалите, е, ще трябва да разберете, като прочетете тази книга.

tumblr_obd5joyecx1t6k5ddo2_1280Следва забавната и саркастична Вида, която мисля, че всички харесваме. Та, обичам лоялността и към хората, които обича и желанието да се бори за тях на всяка цена.  Харесах как се развиха нещата между нея и Зу и останах много приятно изненадана от нещата, които се случиха благодарение на приятелството им.

Лиам, ох, Лиам… Като че ли за него страдах най – много, защото не заслужаваше всичко преживяно. По – големият му брат се държа отвратително с него, на всичкото отгоре Руби, работейки с Коул , криеше тайни от Лиам и не го допускаше до мисии от страх да не го загуби. Отношенията им се развалиха,  от което отново ми се скъса сърцето. Също се опитваше да помогне по всеки възможен начин, но не, Руби и Коул си знаеха своето и един вид го изолираха.

Кланси продължи с игричките си до края на книгата. Отново беше замислил план и без да си мръдне дори пръста, нещата се получиха точно така, както искаше… Е, до едно време..  Останах доволна от съдбата, която го сполетя и смятам, че си получи заслуженото.

В заключение ще кажа, че трилогията “Тъмна дарба” завинаги ще остане в сърцето ми. Предостави ми всичко, което изисквам от една YA поредица – динамичен сюжет, напрежение,  добре изградени герои, дори смях И ако все още не сте започнали поредицата, то ви препоръчвам в най – скоро време да го направите.

rating-stars-vector-1685825

Оценка: 5/5

Advertisements

2 thoughts on ““По залез” от Александра Бракен – ревю

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s