“Момичето от влака” от Паула Хоукинс – ревю

momicheto_ot_vlaka_hrm_2Всяка сутрин Рейчъл хваща един и същ влак. Той се движи оглушително по релсите, преминава покрай уютните провинциални домове и спира на червения сигнал на семафора. През това време Рейчъл наблюдава двойка, която закусва на своята тераса. И сякаш вече ги познава. Нарича ги Джес и Джейсън. В нейните очи те имат перфектен живот. Като този, който тя наскоро е загубила.

Но един ден всичко се променя…

Влакът спира на семафора за по-малко от минута, но тя е достатъчна – Рейчъл вижда нещо шокиращо. И всичко вече е различно. Сега тя получава шанс да стане част от живота на хората, които до момента е наблюдавала отстрани. И да докаже, че е много повече от едно нещастно момиче във влака…

Определено имах нужда от нещо различно и “Момичето от влака” се оказа точното попадение. Книгата представя колко грозни и жалки могат да изглеждат хората под фасадите, които издигат. Чрез редуването на гледните точки на трите главни героини, успях да надникна в мислите и чувствата им, което и ми помогна да разбера тази заплетена история. Малко по – малко се разкриваха истини от миналото на героите, карайки ме да продължа да чета и чета. Държеше ме през цялото време под напрежение, караше ме да се замислям за евентуалния престъпник, от друга страна предизвикваше и съчувствието ми към героите. Отне ми две седмици да я прочета и то не защото не ми беше интересна, напротив, беше страшно интересна, а защото просто нямах никакво време. Оставах до късно през нощта, за да прочета поне едни 20 страници…. Толкова се бях заинтригувала.. .

tumblr_o7afp8af3w1r3ud65o1_540Хоукинс е успяла да изгради страшно реалистични персонажи, като представя всеки от тях, преживяващ вътрешна криза и борещ се с нея. Обстоятелствата се стичат по такъв начин,  че пътищата им се срещат, съдбите им се преплитат, а след това просто няма връщане назад. Рейчъл е основният разказвач в “Момичето от влака” и представя гледната точка на жена, която не може да забременее, пропива се, малко по – късно любовта на живота и я изоставя и за капак на всичко загубва работата си. Точно заради всички тези неща аз не я възприех само като една пияница, а като една силно наранена жена, която намира “утеха” в пиенето. Не че го намирам за правилно, все пак то проваля напълно живота и, но ме кара да се замисля, че всъщност много хора в отчаянието си търсят нещо, което поне временно да притъпи болката . Меган, втората разказвачка, не е по – добра от Рейчъл. Има добре развита, но тъжна предистория, която бавно се разгръща и дава обяснение за постъпките и. Не мога да кажа, че харесах Анна. Представена е като привлекателна, но егоистична жена, която разбива семейства. Държанието и не ми допадна, единственото хубаво качество беше майчиният и  инстинкт, който я подтикваше да пази детето си с цената на живота си.

tumblr_o7afp8af3w1r3ud65o2_540Мъжката, или по -точно “силната” половина не се справя  по – добре. Том е типичният арогантен мъжкар, за когото една жена никога не е достатъчна. Изкусен лъжец е, обича да играе игрички, да дава напразни надежди, да тъпче хората. Скот също не е е перфектен, има проблеми с гнева и трудно различава това, което му се иска от реалността, но загрижеността и страданието му по изчезналата му съпруга, ме накараха да изпитам съчувствие и симпатия към него. Камал, терапевтът на Меган и заподозрян в изчезването и, се оказа най – симпатичният от всички толкова пречупени герои.

“Момичето от влака” е една вълнуваща и различна книга, показваща колко грозна може да бъде реалността и как ние, хората, трябва и можем да се справим с нея. Препоръчвам я с две ръце на тези, търсещи нещо разтърсващо и до някаква степен поучително.

hhhhhhh

Оценка: 4/5.

NY Times by the Book Tag

12439430_824278267674374_7363301740976021742_nccccc

Благодаря на Yuli за тага!

1. Коя книга е на нощното ти шкафче?

В момента на нощното ми шкафче ме чакат ” Момичето от влака” от Паула Хоукинс, “Скай” от Джос Стърлинг, “100 – те” от Кас Морган и “Аз съм пратеникът” от Маркъс Зюсак.

2. Коя беше последната наистина добра книга, която прочете?

“Аз още броя дните” от Георги Бърдаров.

3. Ако можеше да се срещнеш с един автор – мъртъв или жив, кой би бил той? Какво би искал да знаеш?

Авторката, с която изгарям от желание да се срещна, е Сара Дж. Маас. Бих искала да науча повече за живота и и бъдещите и проекти.

4. Кои книги на рафта ти може да ни изненадат?

Не мисля, че някоя книга би могла да ви изненада.

5. Как организираш своята библиотека?

Подреждам книгите си по автор.

 6. Коя е книгата, която си имал намерение да прочетеш, но още не си? Чувстваш ли се неудобно, че все още не си прочел някоя книга?

От много време се каня да прочета някоя класика, но за съжаление, все отлагам. И да, определено се чувствам неудобно, че не се съм се докоснала до такава.

 7. Разочарование, надценена или просто лоша: Коя еtumblr_o04b4mqclg1toxqo3o1_500 книгата, която си мислил, че ще харесаш, но не си? Коя е последната книга, която не си довършил?

 Напоследък никоя книга, която чета, не ми допада. Може би съм изпаднала в reading slump или нещо такова. Една от тези книги е “Ангелско нашествие” от Сюзън Ий. Едва в последните 50 страници се случи нещо интересно. Не успях да открия нищо оригинално в нея и според мен  е доста надценена.

8. Какъв тип истории те влекат? Какви истории избягваш?

Влекат ме интензивните фантастики с добре изградени персонажи.

 9. Ако можеше да задължиш президента да прочете една книга, коя би била тя?

“Крадецът на книги”  от Маркъс Зюсак.

10. Коя е следващата книга, която планираш да прочетеш?

След “Момичето от влака”, която чета в момента, е ред на “Аз съм пратеникът”. Напоследък нямам никакво време за четене, камо ли пък за писане на ревюта. Другата седмица ще се реванширам, обещавам.

Оставям тага отворен за всички, които желаят да отговорят на тези интересни въпроси. 

Top 5 Wednesday: Books That Took You the Longest to Finish (2)

books-and-coffee

Мисля, че е крайно време да продължа с публикациите от този тип. Темата за тази седмица е книги, чийто прочит ми е отнел страшно много време.

5. “Светлината, която не виждаме” от Антъни Доер.

Не ме разбирайте погрешно, книгата страшно ми хареса, но обемът и описанията малко ме поизмъчиха.

4. “Красив играч” от Кристина Лорен.

Истината е, че анотацията ме накара да очаквам една оригинална и интересна история.. Това, което всъщност получих, изобщо не ми хареса.

3. “Дете на пустинята” от Олуин Хамилтън.tumblr_o6ekayg9q11tezf1qo1_1280

В предния пост съм писала за тази книга. Та, книгата не ми предостави нищо ново и интересно, затова въпреки малкия и обем, ми отне време да я прочета.

2. “Уил Грейсън, Уил Грейсън” от Джон Грийн.

Ех, този Джон Грийн… Помня, че бях прочела “Вината в нашите звезди”, “Къде си, Аляска?” и “Хартиени градове”, които ми допаднаха. След това потърсих други негови книги и реших да ги прочета. Е, тази определено промени мнението ми за автора…

1. “Стъкленият меч” от виктория Айвярд.

След грандиозния финал на “Алена кралица” нямах търпение да разбера какво ще се случи нататък. Очаквах през цялото време да се сблъскам с динамичен сюжет, но в първите 300 страници не се случи нещо, което да ме накара да се наслаждавам на книгата. След тези 300 страници обаче развоят на събитията се засили. Зарадвах се, защото мнението ми за поредицата беше започнало да се понижава.

tumblr_o2i6o51nd11uemgt0o1_1280.jpg

Е, това беше моят топ 5 на книгите, чийто  прочит ми е отнел доста време. Ще се радвам да чуя и вашето мнение в коментарите.

September Wrap up and October TBR

october_030

Здравейте! От две седмици не съм писала пост, за което се и извинявам. През първата половина на септември бях свободна и  активна. През втората обаче  училището започна, а и в момента заедно с останалите доброволци от Българският младежки червен кръст сме в трескава подготовка за едно  много важно събитие, та не ми остана време да се занимавам с блога. В книжен план съм доволна от седемте книги, които успях да прочета. 

“Похитителят на мълнии” от Рик Риърдън.

Беше крайно време да се запозная с творчеството на този човек и останах страшно впечатлена. Книгата се чете на един дъх, пълна е със забавни моменти и прекрасни герои. Харесах начинът, по който елементи от гръцката митология са прибавени към доста смешни и съвременни ситуации. Ако искате да накарате някое дете да заобича четенето, то поредицата ” Пърси Джаксън и боговете на Олимп” е точно за вас. Оценка: 5/5

“Перфектна химия” от Симон Елкелес.

С ненатоварващият и увлекателен стил на писане, Симон Елкелес създава една романтична история, примесена със суровата реалност и съвсем реалистични проблеми. Книгата ще ви накара да се поставите в положението на двамата главни герои и ще ви остави важно послание, което  трябва да осъзнаете. Оценка: 4/5. Ревю – Тук

“Играч Първи, приготви се!” от Ърнест Клайн.tumblr_o3sl3fhezq1sofwdho1_500

Това е книга за един различен свят, в който хората се потапят, когато искат да избягат от реалността. Приключенията на главните герои са представени под формата на видео игра, което ме спечели напълно. Сцените са описани по такъв начин, че човек без проблем може да си представи играта и да бъде част от нея. В заключение ще кажа, че тази книга ми предостави едно ново и вълнуващо преживяване, което със сигурност няма да забравя. Оценка: 5/5

“Дете на пустинята” от Олуин Хамилтън.

Ами, да си призная, книгата не ми хареса. Това е една от многото творби за бунтове в  страна, управлявана от тираничен владетел. В нея нямаше никакво действие, заради което и прочетох тази малка книжка за цели четири дена. Единственото, което ме заинтригува, беше митологията, която обаче не се отличи особено от гръцката. Оценка: 3/5.

Processed with VSCO with a6 preset

“Пророчеството на гарвана” от Маги Стийвотър.

Книга със страшно много потенциал.  Харесах атмосферата, героите, мистериозността и напрежението, което ме съпътстваше през цялото време. Причините, поради които и давам четири звезди, са бавното въвеждане в сюжета и бавното запознаването с героите. Очаквам втората книга да е още по -добра и да ме накара да и дам пет звезди.

“Аз още броя дните” от Георги Бърдаров.

Дълго време се канех да прочета нещо българско и сметнах, че “Аз още броя дните” ще бъде подходяща. Това е книга за една жестока и брутална война, чийто смисъл не е много ясен. Успя да ме разчувства и да ме накара да се замисля за някои неща. Определено я препоръчвам на тези, които търсят нещо съвременно от български автор. Оценка: 5/5

“Ангелско нашествие” от Сюзън Ий.

Изчела съм страшно много положителни ревюта за тази книга, с което и очакванията ми за нея станаха високи. Само че на мен не ми хареса чак толкова… Бруталността не е от факторите за малко по – негативното ми мнение. Отново през първите 200 страници не се случи нещо кой знае колко интересно. Това беше и причината все да си намирам нещо друго за правене и да отлагам прочита на книгата. Краят и беше интересен, признавам, и точно заради него мисля да прочета продължението, което се надявам да ме накара да харесам трилогията. Оценка: 3,5.

apple-berries-book-food-favim-com-3021322

През октомври ще съм страшно заета и не знам да ли ще имам  време за четене. Все пак ако имам такова, мисля да го посветя на “Гневът и зората” от Рене Ахдие, “Момичето от влака” от Паула Хоукинс и “Аз съм Пратеникът” от Маркъс Зюсак.