“Неизчезваща” от Александра Бракен – ревю

Ревю на първата книга

Руби никога не е искала да притежава способностите, които едва не й костват живота. А сега трябва да ги използва ежедневно и да влиза в умовете на враговете си по време на опасните мисии, които ръководи. В Детската лига я наричат Водач, но тя знае, че в действителност е нещо друго: чудовище.

В тази втора част на поредицата ТЪМНА ДАРБА Руби се отправя на най-опасната си мисия досега – да достигне до истината за вируса, донесъл смъртта на повечето от децата на Америка и превърнал нея и останалите оцелели в мразени аутсайдери. И сякаш това само по себе си не е достатъчно, ами съдбоносната тайна е скрита във флашка в ръцете на Лиъм Стюарт – момчето, с което някога е виждала бъдещето си… и което сега не може дори да я разпознае.

Руби е разкъсвана между старите си приятели от една страна и обещанието да служи на Лигата от друга. Ами ако спечелването на войната би означавало да изгуби самата себе си?

Първо искам да окажа огромни благодарности на издателство Егмонт за бързия превод на книгата, тъй като “Тъмна дарба” ме остави с много въпроси и вълнение да разбера какво ще се случи нататък. Е, “Неизчезваща” е много по – тъмна и брутална от първия роман от трилогията. Бракен е изградила ефективно сложен сюжет, съживявайки стара любов, създавайки напрежение и много обрати.  Това, че се разказва от гледната точка на Руби, дава възможността да станем свидетели на процеса на овладяването на силите и и опитите и да се справи с последствията от това развитие.

Харесах това, че Бракен създава реалистични герои, всеки от които се откроява със своето уникално поведение и проблеми. Във втората книга от трилогията се срещаме с изобилие от злодеи, сред които най – силно се отличават смъртоносният агент Роб, жестокият Уес Труман, известен като Нокс и разбира се, хитрият Кланси Грей, който е готов на  всичко, за да запаси възможностите, които силите му  предоставят. Главните ни Персонажи порастват и физически, и психически, борейки се със зъби и нокти за справедливост и свобода.

Дунди става по – зрял и успява да намери своето място сред Руби и новите и приятели. За мен лично едни от най- добрите моменти в книгата  бяха последователните диалози между  него и Вида, които представляваха саркастични забележки и обиди. Питате се коя е Вида, нали? Тя е член на Лигата и участва с Руби в мисиите, които им се налага да изпълняват. Притежава твърд характер, добър боец е, а в следствие и приятел, който се научава да бъде отборен играч. Друг нов герой е братът на Лиъм – Коул. Може да изглежда и да говори като Лиам, но като по – възрастен, той е по – сурова личност, заради това, че е войник на Лигата. Въпреки това чувството му за хумор е на много високо ниво, а загрижеността, която проявява към всички деца, наистина ме накара да го харесам.

От всички герои най – мъчно ми стана за Лиъм, който трябваше да се бори с хаоса в главата си, предизвикан от действията на Руби. Другото нещо, което му се наложи да търпи, бяха лъжите, които двамата с Дунди продължаваха да изричат, докато не стана една пълна каша.

 “Неизчезваща” е едно вълнуващо, увлекателно и силно следствие, което ще ви погълне изцяло и ще се превърне в изненадващо добър антиутопичен роман.

Оценка: 5/5