Summer Lovin’ Book Tag

summer_desktopwallpaper

Здравейте! Тагът страшно ми допадна, затова и реших да го направя. Оставям го отворен, за да може всеки желаещ да сподели мнението си по зададените въпроси. 

1. Начало на лятото: грабващо първо изречение.

“Ето един малък факт – ти ще умреш.”

Не е точно първото изречение, но е удебелено и привлича вниманието. Сигурна съм, че почти всички знаят от коя книга е то, защото е световноизвестна. И все пак ще кажа – “Крадецът на книги” от Маркъс Зюсак. Ако още не сте прочели книгата, то  е крайно време да го направите.

2. Прекалено горещо е за излизане: книга, перфектна за цял ден у дома.

Не знам защо, но през лятото ми се четат главно леки романтични истории, затова бих предложила “Фенка” от Рейнбоу Роуъл.

picmonkey_collage-1881137-12-1465938231995

3. Лятно пътешествие: книга, която бихте взели с вас на път.

“Рубиненочервено” от Керстин Гир. Намирам я за много свежа и забавна книга, а и главна тема е пътуване във времето.

4. Божествен студен чай: книга, която се развива на студено.

“Сол при солта” от Рута Сепетис. Книгата е малко е тежка, но представя детайлно и разбираемо много важен период от световната история, затова и смятам, че трябва да се прочете и поне една такава.

5. Неприятно слънчево изгаряне: книга, която наистина не сте харесали.

Последната книга, която не харесах, е “Скай” от Джос Стърлинг. Причината е, че е бях в настроение за толкова сладникава и нереалистична история.

6. Горещо четиво: препоръчайте любима книга.

“Аз съм пратеникът” от Маркъс Зюсак.

Summer Playlist 2017

266839-Summer-Time

Лятото е в разгара си, затова и реших да споделя малка част от песните, които правят сезона още по – приятен и повдигат настроението ми всеки път. 

“It Ends With Us” by Colleen Hoover – Дискусия (СПОЙЛЕРИ!)

it-ends-with-us-9781501110368_hr

Здравейте! Крайно време беше да пусна още някоя дискусия. Книгата, която ще коментираме с приятелката ми Димана, е “It Ends with us” от Колийн Хувър.

Първи впечатления:

Димана: “Първото ми впечатление за корицата беше: “Защо има цвете?”. Не можех да направя връзка между корицата и заглавието. Първоначалното ми предположение за сюжета според заглавието – че ще е тъжна – се оказа вярно. Но въобще не очаквах, че тези няколко думи – It ends with us – ще имат толкова дълбок смисъл. След като прочетох книгата всичко ми се изясни. И цветето и заглавието…..

Колкото до анотацията, бях подготвена за най-лошото. Видях две мъжки имена и едно женско. Това никога не е на добре.”

Теодора:  “Книгата излезе миналото лято и аз още тогава много исках да я прочета, защото обожавам творчеството на Колийн Хувър. Обстоятелствата се стекоха така, че успях да стигна до нея една година по – късно. Смятам, че корицата е прекрасна и определено привлича вниманието. Заглавието и анотацията не издават точния сюжет на книгата, но все пак дават да се разбере, че ще бъде представена сериозна и разчувстваща тема, което определено би заинтригувало читателя.”

Сюжет и стил на писане:

Димана: “Както винаги Колийн успя да ме изненада. В началото по всичко изглежда, че ще е просто една блудкава романтична история, но след това се убеждаваме, че е тъкмо обратното. Засягат се много деликатни и при това актуални теми, като насилие и бедност, а Колийн се е справила блестящо с представянето им. Пише винаги интересно и завладяващо и разглежда проблема от много страни. Но нещото, което най-много ми харесва в книгите й е неочакваната развръзка. Мислиш, че ще стане едно, но тя има по-различни намерения….Историята беше много емоционално наситена и на моменти ми причиняваше дори физическа болка. Сядах да чета едновременно с желание да видя какво ще се случи с героите и как ще се развие действието, но и с нежелание, защото това означава болка. Но щастието, както и нещастието са част от човешкия живот. Просто хората предпочитат да се концентрират върху първото. Тази книга беше за мен като кофа със студена вода. Отвори ми очите и даде отговори на  много въпроси, най- важния от които е…..”Защо тя не си тръгва след като той я наранява?”

Теодора:  “Колийн пише по изключително завладяващ начин и с всяка следваща книга става все по – добра в това.  В началото ще получите една блудкава романтична история, но нека това не ви спре да продължите нататък, защото в “It Ends With Us” се разгръща темата за насилието, която е част от ежедневието на хора по целия свят. Обстоятелствата и ситуациите са представени реалистично и дори информативно, като дават възможност на читателя да се постави на мястото на главната героиня и да реши как би постъпил той, защото винаги е лесно да се съди отстрани, без да се знае всъщност как стоят нещата. Аз лично бях завладяна от историята, затова и доста бързо прочетох книгата, тъй като исках да разбера какво ще се случи с героите. От друга страна ми беше страшно полезна, защото ми показа как се чувстват хората, когато са жертви на насилие и защо в повечето случаи не постъпват правилно. Показа ми също, че трябва да отстоявам себе си и да съм борбена, защото животът е едно изпитание, през което всеки човек трябва да премине.”

Герои:

Димана: “В книгата нямаше кой знае колко много герои. Главните бяха Лили Блум – жена, имала необикновено детство, която мечтае да има своя цветарничка. Премества се в Бостън и там среща красивият неврохирург Райъл Кинкейд, който таи в себе си ….омраза. Но към кого? Всеки може да предположи какво ще се случи….до един момент. След това всичко се обърква. Интересен герой е Атлас Кориган. Той е бедното момче, на което Лили някога е помогнала и в което е била влюбена.Наистина ми харесва името му. Той е точно обратното на това, което предполага името му – минало, забулено в мистерия и лице, чиито емоции не могат да бъдат разчетени.

Истински интересно става, когато миналото и бъдещето се сблъскат.”

Теодора: “Героите отново са изцяло реалистични, като всеки от тях е преживял нещо травмиращо по време на детските си години. Вече пораснала, Лили споделя съдбата на майка си и става жертва на насилие от страна на съпруга си. Въпреки любовта си към него, тя показва силен характер и взема трудно, но правилно решение, за което страшно и се възхитих. Райъл е секси неврохирург и съпруг на Лили. Да, той има проблеми с гнева и заради това губи любовта. Стана ми ужасно тъжно за него, защото не е виновен за случилия се инцидент от детството му, който продължава да го измъчва цял живот, и просто не е честно. Стигаме и до Атлас, който от бездомно дете, на което Лили помага, се издига до главен шев и собственик на ресторант. Той е от типа момчета, за които всяко момиче мечтае, а именно тези, които обичат истински само едно момиче и правят всичко възможно то да е щастливо. Сблъсъкът точно между тези трима герои е наистина интересен и превръщат книгата в едно емоционално изживяване.”

Какво ни хареса и какво не:

Димана: “На въпроса “Какво ти хареса” аз ще отговоря с може би едно очаквано      ” Почти всичко” – героите, сюжета, заглавието, отношенията между героите и решенията, които главната героиня вземаше. Хареса ми, че наистина ми повлия, а това за мен е знак, че една книга е добра. Предизвиква сълзи, смях, присвиване в областта на гръдния кош и т.н. Понякога казвам “Да…..книгата ми хареса, но сякаш ми липсваше нещо….”. Това нещо са именно симптомите на емпатия….връзката с героите…..пълното “потапяне” в историята!

В книгата имаше два момента, които не ми допаднаха. Първият беше една от ситуациите с “голите истини”. По принцип това има своя чар, но моментът , в който тя му каза, че постоянно мисли за него, а той й каза, че иска да спи с нея, ми дойде в повече. Първо, защото ми беше много изкуствено и второ, защото по този начин действието някакси беше изстреляно напред. Твърде бързо се развиха нещата. А второто, което не ми хареса, беше моментът, в който Райъл падна на колене пред Лили, молейки я да спи с него. Добре……кой уважаващ себе си мъж би моли и дори умолявал жена да задоволи нуждите му? Може би точно комичното се е търсело в тази ситуация, но лично на мен ми се стори жалко.”

Теодора:  “Харесах това, че книгата е написана благодарение на собствения опит на авторката по темата и носи послание. За разлика от “Грозна любов” в тази книга нещо не ми достигна, за да се превърне в любима. Може би точно двата момента, които Димана изброи, са причината.

Удовлетвори ли ни краят:

Теодора: “Краят се оказа точно такъв, какъвто исках да бъде, което много ме зарадва. Ако беше измислен по друг начин, едва ли книгата щеше да ми хареса толкова много.”

Димана:  “И за мен краят беше удовлетворяващ. Първо си мислех, че ще остане сама и тя ще е като събирателен образ на всички самотни майки, но после се оказа, че не е точно така. Ирония на съдбата….това мисля, че точно описва ситуацията.  Мноооого ми хареса!”

Песен, с която свързваме книгата:

Димана:Песента за мен е I bruise easily на Natasha Bedingfield. Все едно Лили я пее. В песента става дума за любов, естествено, и за белезите, които тя оставя по сърцето, а в случая на Лили…. и по тялото. Интересно нещо е това насилие ” от любов”. Лили, в случая като събирателен образ на всички жени, лесно може да бъде наранена и затова моли за нежност…..Отпечатъкът на сърце пък допълва картинката. Това е гласа на всяка жена, която отначало вижда в любовта единствено нежност и не осъзнава колко сложна е тя в своята простота. Именно това осъзнава Лили и всички ние….читателите. Обичаш и можеш да бъдеш наранен или спасен….но въпреки това не бива да спираш да плуваш!”

Теодора: В ума ми веднага изплуваха песните Alive и Never Give up на Sia, затова и ги поставям тук.

Оценка в Goodreads:

Димана: 5 звезди.

Теодора: 4 звезди.

69a20cbd657a51fda2c39b8df368109f--blinds-ideas-book-boyfriends

July Wrap Up and August TBR

Hello-August-awesome-image-2015

Здравейте! През първия месец от ваканцията излизах активно и присъствах на две междуобластни обучения от БМЧК, затова успях да прочета четири книги. .

  1. “Четирите цвята на магията” от В. Е. Шуаб.

Книгата страшно ми хареса. Останах впечатлена от начина, по който е изграден светът, както и от това, че магията е представена като нещо живо и в зависимост от начина, по който се използва, тя може да бъде твой приятел или враг. Оценка: 5/5.

2. “И други истории” от Георги Господинов.

Георги Господинов притежава таланта да разказва изключително увлекателно и в тази книга за пореден път се справя отлично. Оценка: 4/5.

3. “Брулени хълмове” от Емили Бронте.

 Признавам, отне ми доста време да я прочета, и то не защото ми беше скучно. Напротив, беше ми страшно интересно, само че случващото се малко ме натоварваше. Книгата е доста тежичка и дори бих могла да кажа откачена. Но определено си заслужваше прочита. Оценка: 4/5.

4. “It Ends With us” от Colleen Hoover.

 Аз лично бях завладяна от историята, затова и доста бързо прочетох книгата, тъй като исках да разбрера какво ще се случи с героите. Обстоятелствата и ситуациите са представени реалистично и дори информативно, като дават възможност на читателя да се постави на мястото на главната героиня и да реши как би постъпил той, защото винаги е лесно да се съди отстрани, без да се знае всъщност как стоят нещата. Оценка: 4/5.

През август смятам да наблегна на книгите от списъка за задължителна литература от училище. Разбира се, ще прочета и някоя от моя списък, но все още не мога да кажа коя ще бъде тя. 

“Нивганощ” от Джей Кристоф – ревю

97895427193041493981756.3665В свят с три слънца, където мрак настъпва веднъж на няколко години, Мия Корвeрe се присъединява към училище за убийци, решена да отмъсти за смъртта на семейството си.

След като става свидетел на екзекуцията на баща си на съвсем крехка възраст, Мия се крие в продължение на години – сама и без приятели. 

Вече шестнадесетгодишна, Мия е чирак в най-голямата и смъртоносна група убийци в Червената църква. Там тя ще трябва да се справи с предателство и да се бори за живота си, защото да се провали означава да умре…

От анотацията най – вероятно сте разбрали, че в “Нивганощ” ще се сблъскате с много насилствени и кървави сцени. Така е, но освен тях книгата има какво друго да предложи. Положен е много труд в създаването на света, в който се развива историята, и митологията, при която двете главни божества са в конфликт. За тези, които харесват описания с много детайли, могат да научат още много от бележките след всяка глава. Огромно впечатление ми направи стилът на писане, който съчетава нормален разказ, хумор, метафори и много оригинални сравнения. Навлизането в историята ми беше малко трудно в началото, но постепенно свикнах и се оказах напълно удовлетворена от прочетеното.

По отношение на героите има какво да се каже. В “Нивганощ” хората са разделени на две групи според вярата им в определен бог.  Едните почитат Аа – богът на Светлината, а другите Ния – богинята на Нощта. Мия е здрачин, което означава, че може да управлява сенките. Присъединява към последователите на Девата на Благословеното убийство (Ния) и започва обучението си в Червената църква, защото смята, че то е единственият и шанс за постигане на така чаканото отмъщение и че там ще намери отговори за способността, която притежава.  Въпреки тежкото си детство и негативно настроените си цели, тя остава добър и справедлив човек.  Тук бих искала да вмъкна и персонаж, който точно заради тази нейна способност се превърна в нейн закрилник и най – добър приятел. В първата книга той е представен като котка – сянка , наречена от Мия Господин Благ, която изсмуква страха от нея и я прави безстрашна. Не получих достатъчно информация за този герой, затова и желанието ми да науча повече е огромно.

nevernight-1980

Другият главен герой е Трик, когото Мия  среща още докато и двамата изпълняват мисия, за да се доберат до Червената църква. В последствие се сприятеляват и си пазят гърбовете, докато трае обучението им. Оказва се, че той продължава да  се бори с демоните от миналото си, но въпреки това се доказва като професионален убиец в църквата.

С Карлота – момиче с ум като бръснач, Ашлин – изключително ловка крадла и Тих – момчето, което не говори, но чува всичко, Мия се сприятелява, но намира и врагове в лицето на Джесъмин и Диамо, които по всякакъв начин се опитват да я елиминират. В края обаче става ясно кои всъщност са истинските врагове и този факт променя изцяло отношенията между героите и хода на събитията.

“Нивганощ” успява да разчупи представите за един Янг адълт роман, защото представя нещо динамично и свежо, предоставяйки на читателя свят на убийства, кръв, интриги и замайвайки го с необикновен стил на писане.

Огромни благодарности на издателство Егмонт за възможността да прочета книгата! 

hhhhhhh

Оценка: 4/5.

ACOTAR/TOG Would You Rather Tag

67a4802f4310afd43f82fa16c127fcef6b9d7a41_hq

Огромни благодарности на Теди за поканата да направя този таг! От своя страна призовавам всички желаещи да го направят. 

1. Да бъдеш част от вътрешния кръг на Рисанд или част от двора на Елин?

Членовете на вътрешния кръг на Рисанд страшно ми допаднаха, затова избирам него.

2. Да живееш в Притиан като човек (преди ACOTAR) или в Адарлан като елф (преди TOG)?

В никакъв случай не бих искала да съм човек, а елфите са страшно интересни създания, затова избирам в Адарлан.

3. Да бъдеш пленен/а Под планината (завинаги) или поробен/а в Ендовиер (завинаги)?

И двата варианта не са приятни, но все пак трябва да направя някакъв избор, затова избирам Под Планината.

4. Да се биеш срещу Ианта или срещу Калтейн?

След четвъртата книга от “Стъкленият трон” започнах да харесвам Калтейн, а Ианта я мразех от началото до края, затова избирам нея.

5. Да контролираш Котела или Ключовете на Уирда?

Този път ще кажа Ключовете на Уирда.

6. Да празнуваш Звездопада или Самхейн?

Определено звездопада.

7. Да имаш бебе прилеп или бебе ястреб? (това е препратка към Рисанд и Роуан, ако разбирате на къде бие този въпрос)

Попринцип харесвам повече Рисанд, затова избирам прилеп. Иначе бих избрала ястреб.

8. Да рисуваш с Фейра или да ядеш шоколад с Елин?

Да ям шоколад с Елин. Смятам, че тя би била по – добра компания от Фейра, пък и кой би отказал шоколад?

9. Да бъдеш партньор с Рис или Роуан?

Рисааааанд!!!

10.  Да бъдеш партньор с Фейра или с Елин?

Елин. Допада ми повече като характер, а и би могла да ме научи да се бия като истински асасин.

11. Да убиеш Ераван или Кралят на Хиберн?

Ераван.

12. Кой шип да се сбъдне: Мориел или Насиан?

Насиан са живот!

13. Да летиш с тринадесетте или с илирианец?

Илирианец.

14. Да бъдеш част от Двора на мечтите или Двора на Терасен?

Двора на мечтите, все пак Рисанд ще е там.

15. Предпочиташ сериалът за Стъкленият трон да не процъфти или вероятен филм по Двор от рози и бодли?

Идеята за сериал по фентъзи поредица не ми се нрави, защото изисква много средства и доста работа по ефектите. В повечето случаи не се получават добре, затова избирам сериала, защото за филм имам по – големи надежди.

May, June Wrap up and July TBR + защо отсъствах цял месец?

tumblr_m6gsscsR561r8d2h2o1_500

Здравейте, завърнах се! Отсъствах месец и нещо, за което и се извинявам. Десети клас е може би най – натоварен от всички, а в моето училище всички учители се сещат в последния момент, че не стигат оценките и трябва да изпитват. Също имах класни и изходни, трябваше да правя контурни карти и практически задачи през нощите, защото господинът е казал на другите класове да ги правят още от началото на втория срок, докато на нас точно две седмици преди срока за предаване. Заради училището и други фактори нямах желание нито да чета, нито да пиша в блога. Но вече съм във ваканция и съм решена да продължа.  Мислех да се включа и в БКМ (Български книжен маратон), но другата седмица  ще съм страшно заета и няма да успея. За тези, които не са запознати какво точно представлява маратонът, ще оставя линк към публикацията на Деси, в която ще намерите информация – Тук. 

През месец май съм прочела точно две книги:

  1. “Кралска клетка” от Виктория Айвярд. 

 “Алена кралица” моментално се превърна в една от любимите ми, но втората книга страшно ме разочарова. Реших да дам шанс на третата и останах много доволна. В нея историята се разви сравнително динамично, имаше напрегнати моменти, краят предложи обрат на историята, който обаче аз успях да предвидя. Това не развали удовлетворението, което третата книга ми донесе. Оценка: 4/5. Ревю – скоро.

2.  P.S. I Still Love You by Jenny Han. 

Това е втората книга от трилогията To All the Boys I’ve Loved Before. Първата книга страшно ми хареса, но втората ме разочарова. Двамата главни герои се държаха страшно детински, не си вярваха достатъчно, а и други фактори влияеха върху връзката им. Накратко, незначителните драми ми дойдоха малко в повече. Оценка: 3/5.

През месец юни, единствената книга, която прочетох, е “Нивганощ” от Джей Кристоф. Признавам, хареса ми. Авторът пише увлекателно, използва много оригинални сравнения и изрази, преплел е умело митология и сюжет, с което ме спечели. Оценка: 4/5. Ревю – Тук.

В момента чета “Четирите цвята на магията” и много ми харесва. Въпреки че съм във ваканция, месец юли ще бъде доста натоварен за мен, тъй като съм доброволка в БЧК и сме подготвили доста обучения и дейности. Все пак ще се опитам да прочета “Сърца за разбиване” от Али Новак, тъй като от Ибис ми я изпратиха преди известно време. Ще добавя към списъка и “Георги Господинов и други истории”, “Въздействие” от Джейн Остин и може би “Сол при солта” от Рута Сепетис.